Лиляна Нанева е сред ерудираните и добри познавачи на габровското минало, оставили диря в музейното дело
Регионален исторически музей-Габрово
/
Екипът на музея
Младият историк от Регионален исторически музей-Габрово Иван Христовразказва за Лиляна Нанева, от която е силно впечатлен. Той се среща с нея чрез оставеното наследство, плод на дългогодишната й работа в музея. Не я познава лично, но я опознава, благодарение на нейния принос. В няколко поредни статии Дарик нюз популяризира написаното от Иван Христов, който вярва, че дава един обективен поглед върху дългогодишния професионален път на Лиляна Нанева.
През 90-те години ХХ век Лиляна Нанева осъществява няколко изложби. Те са част от поредицата под надслов „Габрово и габровци“ - „130 години Габрово град“ – 1990 г.(в екип), „Партии и избори“ 1991 г., „Текстилната индустрия в Габрово“ - 1992 г. (в две части). Освен това работи по изложбите, посветени на „80 години Балканска война“- 1993 г., „50 години „9 май“ – 1995 г. (в екип) и „110 години от Съединението“ - 1995 г., „Музика и театър. 100 години музикално дружество“ 1992 г. (в екип) и тази посветена на 100-годишния юбилей на габровския кмет Илия Кожухаров – 1993 г. (в екип).
Научноизследователската и научнопопуляризаторската дейност на Лиляна Нанева се влияе логично от отделите, към които работи. В тази посока на нейната работа могат да бъдат обособени условно три тематични периода: първият е 1970/71 г. до 1980 г. Основен акцент в нейните публикации тогава е въпросът за развитието на образованието и историята на Априловото училище; вторият – от 1980/81 – 1989 г. – в него попадат проблеми обвързани с борбата против капитализма и фашизма в Габровско, с дейността на местни партизани и ятаци. В този период тя отделя значително внимание и на габровската памукотрикотажна промишленост; третият от 1990/91 – до 1999 г. Той съвпада с настъпилите политически и икономически промени в България.
Нейната работа продължава в трансформирания отдел „Нова и най-нова история“ по темите: „Създаване на партиите и изборните процеси в Габрово (1878 -1944 г.)“; „Йеромонах Йосиф Соколски - свещеник на 23 Шипченски полк и неговия дневник“, съхраняван във фонда на Историческия музей“, „Комитетът „1 май 1876 г.“, „Габровци във войните за национално обединение 1885 – 1918 г.“ и др.
Лиляна Нанева има съществен научен принос, участвайки в авторските колективи на книгите „История на Габрово“ и „Буря. История на памукотрикотажната промишленост в Габрово“.
Първата е опит да се напише един цялостен труд за историята на града, която да разкрие сравнително пълно „неговото стопанско, политическо и културно развитие от най-дълбока древност до наши дни“. Във втората се прави подробен анализ на развитието на трикотажното производство в Габрово, както и някои съществени обобщения и изводи, характерни за него.
Лиляна Нанева има съществен принос в събирателската и фондова работа. При направената справка от инвентарните книги на отдел „Нова и най-нова история“ се установи, че тя е инвентирала, над 3500 културни ценности в основен фонд и около 1000 вещи в научно-спомагателен фонд „Нова история“.
Лиляна Нанева е дългогодишен председател на профсъюзната организация в музея. Запазените протоколи и дневник на профгрупата свидетелстват за последователността и стриктната защита на професионалните интереси на служителите в музея.
За съжаление Лиляна Нанева умира през есента на 2011 г. В спомените на своите колеги и приятели тя остава като един от еталоните за толерантност, принципност и прецизност в специфичната музейна работа.
Настоящият текст няма претенцията да бъде изчерпателен докрай. Може би тепърва ще се допълва. Надявам се, обаче, той да даде по-пълна представа за ерудираните и добри познавачи на габровското минало, оставили своята диря в историята на музейното дело в града.
