Младият историк от Регионален исторически музей-Габрово Иван Христов разказва за Лиляна Нанева, от която е силно впечатлен. Той се среща с нея чрез оставеното наследство, плод на дългогодишната й работа в музея. Не я познава лично, но я опознава, благодарение на нейния принос. В няколко поредни статии Дарик нюз популяризира написаното от Иван Христов, който вярва, че дава един обективен поглед върху дългогодишния професионален път на Лиляна Нанева.
Иван Христов: „Колкото повече навлизах в музейната работа, толкова по-често попадах на отпечатъци от дейността на Лиляна Нанева"
Лиляна Димитрова Нанева е родена на 28 юли 1944 г. в гр. Кубрат в семейството на служещи. Основното и средното си образование завършва в гр. Русе, където живее с родителите си до 1962 г.
От 1964 г. се премества в Габрово и постъпва първоначално на работа в ДМЗ „Янтра“, а впоследствие в завода за часовникови прибори. През 1964 г. е приета за студент в новооткрития във Велико Търново Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“(дн. ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ ), специалност „История“. От 1967 г. до 1969 г. работи като учител в училището в село Яворец (Габровско).
Лиляна Нанева работи в Окръжен исторически музей от 16 декември 1970 г. до пенсионирането си – 1 август 1999 г. В самото начало тя заема длъжността „информатор в ПГ „Васил Априлов“ към Окръжен исторически музей -Габрово.
От 1 ноември 1971 г. е назначена като уредник в отдел „Национално образование“ в ОИМ –Габрово от Игнат Минков, директор на музея по това време В посоченото направление тя развива широка и многостранна дейност. Този факт намира потвърждение в едно нейно т. нар. „Обещание“ за участие в преглед съревнованието по случай 30-годишнината от социалистическата революция тя заявява следните свои планове:
I. Комплектуване и обработка на музейните фондове
От 1 декември 1974 г. Лиляна Нанева е освободена от отдел „Образование“ при ОИМ – Габрово поради прехвърляне на бройката към новосъздадения Национален музей на образованието. От следващия ден тя вече е уредник в отдел „Капитализъм и работническо революционно движение“ при ОИМ- Габрово, назначена със заповед на директора Иван Николов.
От април 1975 г. Лиляна Нанева съвместява работата си в отдела и с отговорността към музейната библиотека.
Запазените атестационните карти, изготвяни в отделни периоди за нея от различни ръководители и комисии, дават ясна представа за стриктното и съвестно изпълнение на професионалните й задължения. Като отговорности са ѝ възложени: да разработва годишни и перспективни планове за събирателска работа, да извършва научно-изследователска дейсност, да изготвя тематико–експозиционни планове, да извършва паспортизация, да съставя картотеки, да изготвя обзорни беседи, да участва с доклади в научни конференции, да извършва справки и консултации, да оказва методическа помощ и т. н.
През годините Лиляна Нанева се изгражда като добре подготвен музеен специалист. Това особено проличава в изготвянето на тематико-експозиционни документи, както за постоянни експозиции, така и за временни изложби.
Първият и много успешен ТЕП е на изложбата „Просветно дело в Габрово“ в Политехническа гимназия „Васил Априлов“, инициирана от Окръжен исторически музей – Габрово по повод националното честване 100 години от създаването на Априловото училище.През 1979 г. е преустроена музейната сбирка „Баба Зара“ в кв. Бакойци, Габрово. Плановото оформлението е подготвено също от Лиляна Нанева.
През 1982 г. ОИМ – Габрово открива нова музейна експозиция „Българо-руска и българо-съветска дружба“. Тематико-експозиционният план е дело на Мария-Тоска Стефанова (Шкодрeва), Лиляна Нанева и Диана Станева.
Същата година е открита официално музейната сбирка в ВТК „Георги Генев“. Основен „двигател“ за нейното откриване е габровския писател и поет Минчо Г. Минчев, който работи в тясно сътрудничество с ДА-Габрово и ОИМ-Габрово. Сам той признава, че ценни методически идеи и съвети е получил от музейните специалисти Диана Станева и Лиляна Нанева.
Отново нейно дело е една от най-любопитните изложби правени в ОИМ – Габрово, на тема: „Обществено-икономическо развитие на Габровския край 1878-1925 г.“ от 1980 г. Обемът на тематико-експозиционния план е с обем от 21 машинописни листа.
От средата на юни 1980 г. за няколко месеца музеят гостува в Благоевград с изложба, представяща културно-историческото наследство на Габровски окръг. Това е едно от най-крупните начинания на музея за честване на 1300-годишнината от създаването на българската държава и 100-годишнината от началото на музейното дело в Габрово. В нея участват 150 оригинала, датиращи от епохата на късния палеолит до съвременността, фотографии и живописни творби. Целта на изложбата е да представи една самобитност в рамките на националното единство. В цялостната работа по нея водещо участие взема и Лиляна Нанева.
Лиляна Нанева участва в реализирането на още един мащабен изложбен проект „90 години габровска партийна организация“ (90 години БКП - Габрово), която изложба гостува в няколко града в страната.
Иван Христов: „Колкото повече навлизах в музейната работа, толкова по-често попадах на отпечатъци от дейността на Лиляна Нанева"
Лиляна Димитрова Нанева е родена на 28 юли 1944 г. в гр. Кубрат в семейството на служещи. Основното и средното си образование завършва в гр. Русе, където живее с родителите си до 1962 г.
От 1964 г. се премества в Габрово и постъпва първоначално на работа в ДМЗ „Янтра“, а впоследствие в завода за часовникови прибори. През 1964 г. е приета за студент в новооткрития във Велико Търново Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“(дн. ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ ), специалност „История“. От 1967 г. до 1969 г. работи като учител в училището в село Яворец (Габровско).
Лиляна Нанева работи в Окръжен исторически музей от 16 декември 1970 г. до пенсионирането си – 1 август 1999 г. В самото начало тя заема длъжността „информатор в ПГ „Васил Априлов“ към Окръжен исторически музей -Габрово.
От 1 ноември 1971 г. е назначена като уредник в отдел „Национално образование“ в ОИМ –Габрово от Игнат Минков, директор на музея по това време В посоченото направление тя развива широка и многостранна дейност. Този факт намира потвърждение в едно нейно т. нар. „Обещание“ за участие в преглед съревнованието по случай 30-годишнината от социалистическата революция тя заявява следните свои планове:
I. Комплектуване и обработка на музейните фондове
- Организиране на бърза и ефективна събирателска работа за създаване на фонд към новия музей на „Народното образование“.
- Всички новопостъпили материали да се инвентаризират в срок до 10 дни от постъпването им.
- Да се картотекират всички новопостъпили материали.
- Да се започне работа по изработването на тематико-експозиционния план за новия музей.
- Подреждане на четири витрини, отразяващи моменти от развитието на образованието и от новопостъпили материали.
- Да се подготвят за публикации темите „Райчо Каролев – пръв директор на Априловска гимназия“, „Документи свързани с историята на Априловска гимназия“
- Да се подготвят статии и радиопредавания за историята на образованието и събирането на нови материали и документи.
- Да се създаде към новия музей група от доброволни сътрудници, запознати с историята на Априловска гимназия.
- Да се извърши обмяна на опит с други музеи в страната и институти, третиращи въпросите на образованието.“
От 1 декември 1974 г. Лиляна Нанева е освободена от отдел „Образование“ при ОИМ – Габрово поради прехвърляне на бройката към новосъздадения Национален музей на образованието. От следващия ден тя вече е уредник в отдел „Капитализъм и работническо революционно движение“ при ОИМ- Габрово, назначена със заповед на директора Иван Николов.
От април 1975 г. Лиляна Нанева съвместява работата си в отдела и с отговорността към музейната библиотека.
Запазените атестационните карти, изготвяни в отделни периоди за нея от различни ръководители и комисии, дават ясна представа за стриктното и съвестно изпълнение на професионалните й задължения. Като отговорности са ѝ възложени: да разработва годишни и перспективни планове за събирателска работа, да извършва научно-изследователска дейсност, да изготвя тематико–експозиционни планове, да извършва паспортизация, да съставя картотеки, да изготвя обзорни беседи, да участва с доклади в научни конференции, да извършва справки и консултации, да оказва методическа помощ и т. н.
През годините Лиляна Нанева се изгражда като добре подготвен музеен специалист. Това особено проличава в изготвянето на тематико-експозиционни документи, както за постоянни експозиции, така и за временни изложби.
Първият и много успешен ТЕП е на изложбата „Просветно дело в Габрово“ в Политехническа гимназия „Васил Априлов“, инициирана от Окръжен исторически музей – Габрово по повод националното честване 100 години от създаването на Априловото училище.През 1979 г. е преустроена музейната сбирка „Баба Зара“ в кв. Бакойци, Габрово. Плановото оформлението е подготвено също от Лиляна Нанева.
През 1982 г. ОИМ – Габрово открива нова музейна експозиция „Българо-руска и българо-съветска дружба“. Тематико-експозиционният план е дело на Мария-Тоска Стефанова (Шкодрeва), Лиляна Нанева и Диана Станева.
Същата година е открита официално музейната сбирка в ВТК „Георги Генев“. Основен „двигател“ за нейното откриване е габровския писател и поет Минчо Г. Минчев, който работи в тясно сътрудничество с ДА-Габрово и ОИМ-Габрово. Сам той признава, че ценни методически идеи и съвети е получил от музейните специалисти Диана Станева и Лиляна Нанева.
Отново нейно дело е една от най-любопитните изложби правени в ОИМ – Габрово, на тема: „Обществено-икономическо развитие на Габровския край 1878-1925 г.“ от 1980 г. Обемът на тематико-експозиционния план е с обем от 21 машинописни листа.
От средата на юни 1980 г. за няколко месеца музеят гостува в Благоевград с изложба, представяща културно-историческото наследство на Габровски окръг. Това е едно от най-крупните начинания на музея за честване на 1300-годишнината от създаването на българската държава и 100-годишнината от началото на музейното дело в Габрово. В нея участват 150 оригинала, датиращи от епохата на късния палеолит до съвременността, фотографии и живописни творби. Целта на изложбата е да представи една самобитност в рамките на националното единство. В цялостната работа по нея водещо участие взема и Лиляна Нанева.
Лиляна Нанева участва в реализирането на още един мащабен изложбен проект „90 години габровска партийна организация“ (90 години БКП - Габрово), която изложба гостува в няколко града в страната.
