Хора ползват домовете за деца лишени от родителска грижа за заместител на контейнери. Палта с дупки, рокли от времето на развития социализъм, дамски блузи, шити от басма, не са редки случаите, когато в Дома в Габрово са засипани от поредния чувал с неизползваеми вещи.
Всъщност те не са нужни на старите си собственици и вместо да бъдат изхвърлени на боклука, биват занасяни на децата. Не че някой ги носи. Просто персоналът ги взема и се отправя към близкия контейнер, за да ги остави. Децата и младежите в домовете са като всички останали. Не може да си представяш, че собственото ти дете, родител или ти самия не бихте носили една дреха, а подрастващия от Дом за лишени от родителска грижа ще я облече.
На 19 юли следобед, около 14:30 ч. кола с габровска регистрация спира пред Дома за деца лишени от родителска грижа "Христо Райков" в Габрово. От нея слиза добре облечена млада жена. Ароматът на парфюм се носи около нея. Със замах тя отваря багажника и вади от там два чувала. Идеята й е да ги пусне на стълбището, което води към сградата на Дома и да си тръгне. Младата жена, обаче попада на двама младежи. Единият тръгва да й помогне с чувалите, но много бързо му става ясно, че "дарителката" няма намерение да го последва. Вместо да се качи при директора на Дома, да се представи коя е, да каже какво дава и защо е решила да прави дарение, тя се обръща и тръгва към колата.
"О, моля ви се, нямам намерение да си осиновявам деца. Имам си свои!", тези думи без никакво притеснение или щадене на чувствата на околните излизат от устата на "дарителката". Не че някой очаква тя да става осиновителка, просто двете момчета се опитват да обяснят, че е необходимо, когато се прави дарение, то да бъде връчено на директора. Когато им става ясно, че тя няма да влезе в Дома, а просто го ползва за заместител на контейнер, те пускат чувалите.
"Вижте какво, с майка ми разчистваме един апартамент и вместо да ги хвърля в боклука, решихме да ги донесем тук", набързо обяснява младата жена и добавя, все едно че прави голяма услуга: "Ако не ги искате просто ще ги занеса на контейнера".
Нелепите думи излизат от устата й като куршуми от картечница. Обаче тя не се усеща. Очевидно й идва отвътре. Или просто така мисли. Че децата от Дома трябва да са благодарни на скъсаните дрехи, които вероятно нейна баба, леля на майка й или друг възрастен роднина, са носили в своята младост. Малко по-късно персоналът разглежда набързо неизползваемите дрехи. Скъсани са. Миришат. Всъщност когато отвориш чувала от него се разнася силна смрад на стари вещи, неизползвани с десетилетия.
Момиче от Дома, което през есента ще бъде в седми клас, вади една рокля. Държи дрехата с два пръста. Никой не би я държал с три, освен ако няма гумени ръкавици на ръцете си. Прашна и мръсна дреха, която е била носена по времето бригадирското движение през 60-те години на миналия век. Сигурно тогава рокличката е била актуална.
В Дома идват всякакви хора и се случва често, освен истински дарители, да има такива, които просто си изхвърлят старите боклуци, става ясно от разказа на Жулиета Генова, директор на Дома за деца лишени от родителска грижа в Габрово. Тя споделя, че наскоро мъж дори поискал удостоверение за дарение от 300 лв. "Дарението" му било подобно на това, което младата жена пусна в чували пред сградата, преди да изчезне.
Проверката на всичко, което се приема е задължителна, преди години в подобно "дарение" за друг дом в страната било намерено оръжие.
Децата и младежите от домовете в България са модерни хора. Ходят на училище, заедно с други свои връстници, които живеят в семейна среда. Носят дрехи като всички останали, имат същите проблеми - контролни, допълнителни часове по чужди езици, учебна практика, матури. Някои са отличници, други имат трудности да се справят с материала, както всеки един ученик. Някои са приети във Висше учебно заведение, други не успяват да се класират. Както става и с израслите в семейна среда.
Просто човек може да се опита да опознае ситуацията и самите деца и младежи от домовете. И никога да не изпада в ситуацията на младата дама, изпратена в средата на юли от майка си, да изхвърли два чувала с никому непотребни стари, скъсани и мръсни дрехи пред Дом за деца лишени от родителска грижа.
