„Долу ръцете от полицията”, така категорично звучи Иван Ненов, кмет на Габрово и председател на Общинския съвет в средата на 90-те години на ХХ век. В статия за вестник „100 вести” той казва, че преди 17 години е публикувал материал със същото заглавие.
„Поводът беше възмущението ми от „политическото шоу“, което политици, партийни функционери и „будни” граждани организираха след конкретен криминален случай, посочвайки с пръст полицията. Тогава и сега обществеността не осъзнава напълно, че престъпността е върхът на една пирамида, обемът на която е съвкупност от действия и отговорности на цялото общество. Продължаваме да подменяме проблема само с борбата с престъпниците, без да променяме почти нищо в основата. Днес със същото заглавие споделям гражданската си позиция по трагичния инцидент край Своге. Не само аз съм убеден, че най-малкото виновни са министрите на транспорта и МВР и че те бяха дадени курбан на манипулираното обществено недоволство.
Статистиката показва, че през 1990 г. жертвите на пътя са 1527 души, а в наши дни са сведени до около 700 на година при многократно завишен трафик.
Този резултат е постигнат, благодарение усилията на министрите на транспорта (от Нейчо Ноев до Московски), на министрите на МВР (от Соколов до Радев) и разбира се, на участниците в автомобилното движение. Прилагайки опростен математически модел, стигам до заключението, че от 1990 година до днес са спасени около 10 000 живота. Предлагам на „хулещите” политици и анализатори от всякакъв калибър да определят процентните заслуги за този резултат.”
„Поводът беше възмущението ми от „политическото шоу“, което политици, партийни функционери и „будни” граждани организираха след конкретен криминален случай, посочвайки с пръст полицията. Тогава и сега обществеността не осъзнава напълно, че престъпността е върхът на една пирамида, обемът на която е съвкупност от действия и отговорности на цялото общество. Продължаваме да подменяме проблема само с борбата с престъпниците, без да променяме почти нищо в основата. Днес със същото заглавие споделям гражданската си позиция по трагичния инцидент край Своге. Не само аз съм убеден, че най-малкото виновни са министрите на транспорта и МВР и че те бяха дадени курбан на манипулираното обществено недоволство.
Статистиката показва, че през 1990 г. жертвите на пътя са 1527 души, а в наши дни са сведени до около 700 на година при многократно завишен трафик.
Този резултат е постигнат, благодарение усилията на министрите на транспорта (от Нейчо Ноев до Московски), на министрите на МВР (от Соколов до Радев) и разбира се, на участниците в автомобилното движение. Прилагайки опростен математически модел, стигам до заключението, че от 1990 година до днес са спасени около 10 000 живота. Предлагам на „хулещите” политици и анализатори от всякакъв калибър да определят процентните заслуги за този резултат.”
