Седма част от историята, която проследява стремежа на габровци да преминават от единия на другия бряг на реката може да намерите в броя на вестник "100 вести" от почивните дни.
Янтра заедно с притоците Паничарка и Синкьовица са основният градообразуващ фактор за Габрово. Въпреки че градът се е развивал първоначално на десния бряг на река Янтра, неговите жители са имали нуждата от многобройни мостове, за да преминават и на другия бряг, където са били част от имотите им.
Затова през реката са били прехвърлени немалко дървени мостове, а някъде се използвали и „стъпала“ - големи плоски камъни, наредени през реката, по които хората преминавали на другия бряг. Дървените мостове били не особено устойчиви, често с прогнили дъски, които поднасяли неприятни изненади на преминаващите.
Такива мостове имало при белилото в Лъката, наричан Табашкият мост, който свързвал улиците „Брянска“ и „Орловска“. Малко по-нагоре, срещу началото на днешната ул. „Дунав“ са били „Стъпалата“. И днес все още някои от големите камъни от тези стъпала могат да се видят в реката.
Следва Конашкият мост, наречен след Освобождението „Игото“ - каменен изящен мост с два свода, построен от неизвестни майстори през 1749 г. Преди това тук, където е най-тясното място по коритото на Янтра, е имало дървен мост, направен от цели дебели трупи.
По-нагоре по течението е каменният Баев мост, строен 1855 г. Преди него на същото място е имало дървен мост. Дървен бил и Горнокрайският мост, заменен с каменен в края на ХIХ век. Между двата моста също имало „стъпала“ - зад сградата на Регионалния музей.
От другата страна на реката тези стъпала били разположени успоредно на брега и така хората са стигали до бостаните си. Път имало само до Байовата воденица, днешната ул. „Юрий Венелин“ и бул. „Априлов“ не са съществували.
Малко преди Горнокрайския мост бил и „частният“ дървен мост на Тонко Николов Рашеев на ул. „Николаевска“, който водел до бояджийната му на другия бряг. Преминаването на Янтра на т. нар. Царски път за Балкана ставало по дървения Памукчийски мост. Той бил на мястото, където се сливат Янтра и Паничарка, и по него пътниците са поемали по „Мали друм“ през Новата махала и Сапатьовец.
По-късно пътят изменил своето трасе през с. Червен бряг, което било по-удобно и разстоянието по-малко. Тогава бил построен Каменският мост, наречен по-късно „Шивара“.
По течението на река Синкевица е имало три дървени моста:
Първият е Грънчарският мост, който се е намирал на около двайсетина метра по-нагоре от днешния каменен мост пред Театъра.
Вторият бил до мястото на поп Слива – срещу Любовната чешма, а третият – на мястото на днешния Боровски мост.
Първите каменни мостове, построени, за да осигуряват прехода на пътя за Балкана, са Конашкият – от 1749 г., и Каменският мост от 1788 г. Сто години по-късно, през 1855 г., по волята на султана са построени още два каменни моста на р. Янтра – Падалският и Баев мост.
След Освобождението Габровската градска община построява Горнокрайския мост, Грънчарския мост и Боровския мост. По този начин напълно са задоволени нуждите на населението. Въпреки нарасналия трафик, навлизането на нови, модерни и бързоходни превозни средства, както и природните бедствия – наводненията, тези мостове са устояли на времето и след като са изпълнили своята мисия, са били съборени, за да се построят на тяхно място нови, по-широки и по-модерни.
Автор: Веселин Димитров
