Казвам се Евгени Недев, на 31години и на предстоящите местни избори на 25 октомври се явявам като кандидат за общински съветник от листата на „БСП, НДСВ, ПБС, КПБ – Алтернатива за Габрово” с номер 2 в бюлетината.Взех трудно решение, но вярвам – то е правилно. Габрово е град с традиции, с история… Град със собствен характер. За съжаление обаче, все по-често определян за град без бъдеще. Факт е, че младите хора, хора с професии, хора на изкуството напускат града ни. Тези които остават, се чувстват подтиснати. Това ме накара да взема участие в тези избори. Желанието - да живея и развивам в родния си град - ГАБРОВО!
Избрах културата за свой професионален път, воден от ясното съзнание, че големият проблем пред обществото ни не е икономическата или политическа криза, а кризата на ценности. Ако има нещо което ни е съхранило през дългата и не лека история, то това е КУЛТУРАТА.
ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА ИМАМЕ НУЖДА ОТ КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ.
ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА ИМАМЕ НУЖДА ОТ ЦЕННОСТИ.
ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА ГАБРОВО ИМА НУЖДА ОТ СВОИТЕ МЛАДИ ХОРА.
Струва ми се, че всички очакват преди избори да се каже нещо значително, нещо различно. Но не се ли изприказвахме? Мисля, че по време на избори ние кандидатите трябва първо да слушаме. Да слушаме съвестта си, близките си, хората…
Живеем в смутно време. Последните няколко години показаха непрегледната картина на това, което се случва, когато не се прави дългата крачка от говоренето до правенето. Смутно време е, защото от години искат да подменят нашето Габрово - Габрово на духа, на мисълта, на труда, на Васил Априлов, на Цанко Дюстабанов, на Пенчо Семов - с Габрово на келепира, на еднодневки, на измислени, преходни местни величия. Време, в което се откриват молове, нощни заведения, режат се лентички, време, през което никъде в страната не е отворил врати нов театър или библиотека. Време, когато актьори стават популярни, не защото играят Хамлет, а защото играят в реклами или в "Биг брадър". Време, в което, държавни управници говорейки за образование и науката, съумяха да прогонят десетки хиляди млади хора и да превърнат "чужбината" в блян за немалко от тези, които са още тук. Искам това да спре! Искам шанс за нас младите сега. Искам да се чувстваме свободни. Да не допускаме страх за оценка, страх от присмех. Уморяваме се от неразбирането, отчайваме се, искаме да махнем с ръка, да позволим на самодоволната простащина да победи. А не бива.
"Оттеглянето, мисля, е позволено само за недостойните". Нека бъдем достойни. Нека се огледаме и видим колко сме. Силата е с нас. Силата да променим града си. Не друг, а ние. Не в полза на този или онзи, а заради всички нас. Искам и вярвам в обществото, което оценява достойно усилията ни. Не искам по страниците на вестниците да има интервюта с мимолетни герои от реалити шоу, а да няма интервю със студент, спечелил голяма научна награда. Да няма разговор с носителите на наградата "Питагор" за наука, с тези, които тласкат България напред.
Така е устроен светът. Старофренският поет Кретиен дьо Троа, казва: "Но три неща на този свят изисква всеки занаят: Усилие, упорство, ум - Без тях ще вдигаш само шум..."
