Днес в Aрхитектурно етнографски комплекс “Етърa” ще бъде отбелязан за 16 път празника. Той ще започне в 9.30 със света литургия, отслужена в църквата “Св. Богоявление”. По-късно ще се организира детско шоу “Игрите на баба и дядо”, на което водещ ще бъде Бате Енчо.Ще бъде открита и изложбата “Народни лечебни практики” на Музея по история на медицината във Варна.
Тя включва над 100 вида билки, които са лечебни, магични, любовни, омразни и разделни. Ще има и демонстрации на народни лечебни и магически практики, представени от лечителка от село Факия, община Средец. На Етъра ще се правят и маски за разкрасяване на всички желаещи.
На посетителите ще бъде предложена и още една изложба, наречена “Магията на българската шевица”, която също ще бъде съпроводена с демонстрации и ревю на на официални рокли и костюми с шевици. Ще се проведе и базар на билкова козметика.
И на този Еньовден ще се проведат традиционните конкурси за изработване на еньовденски венец и за билкови храни и напитки.
Във фолклорната програма на празника ще се включат състава за изворен фолклор и танцов ансамбъл “Сивек” при читалище “Габрово”. Те ще направят възстановка на обичая "Еньова буля". Ще участват и ансамбли от с. Факия, Врабево и от севлиевското читалище “Развитие”.
Според народните вярвания се смята, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова е най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце.
Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. С еньовските билки, според народните вярвания, се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък
