Цветните хора на Габрово. Запомнени са, макар за някои от тях никой да не е писал. Нехарактерните им за масовото съзнание действия запазват спомена за тях. Едните необразовани, днес бихме ги наричали „утайката на обществото“. Другите - елит, оставил дълбока следа с принадена стойност.
Какво си спомня за такива хора Розмари Казасова, тогава дете?
„Казваха му Оката. Ходеше по улицата и викаше: „Оката, оката ок. Сяра на пръчки, капани. Капани, сяра на пръчки. Човекът ги продаваше. По време на Втората световна война, когато идват руснаците в България, Оката спял в Дечкова къща. В задната част имаше една голяма двукрила сводеста врата, през която се влизаше. Оката и няколко руснака се запили една вечер. Пили толкова много, че не запомнили какво се е случило. Събудил се един от руснаците, прибрал се в помещението, където били настанени, но се оказало, че вместо да носи автомат имал закачена връв с капани за мишки. Когато отишли да търсят автомата, открили Оката още да спи, а на врата му закачено оръжието на съветския войник. Нещата се разминали, тъй като нито един от двама нямал лоши намерения – просто като приятели по чашка си разменили вещите.“
Размари разказва и за човек, на който са казвали Марийка. Имал козичка и навсякъде ходел с нея.
„На сладкарница да иде, козичката е с него. Плащаше си човекът, не е крал. А те му сервираха, тъй като на никого нищо не правеше. Обикаляше пазара, даваха му разни неща.“
За Славка Лудата все още си спомнят доста хора. Розмари Казасова я описва като жена с оранжева коса.
„Тя си намираше трибуна, особено около манифестациите, заставаше на нея и започваше да „плюе“ по някого или нещо – дори по властта. Не я закачаха. Завършваше с думите, които много хора помнят и днес: „…, който …, Славка не е …..! Утре не знам, но днес вече не е!". Славка беше много характерен и сладък образ. Но на нас, децата, не ни даваха много да я слушаме“, спомня си Розмари Казасова.
И днес в Габрово може да се чуе израза „Какво си се облякла като Калутка?“. Калутка е друг запомнен образ от миналото.
„Всичко кичеше по себе си, каквото й дойде на ум. Коланчета, кърпи, накити. Можеше да носи по няколко наведнъж. Но Калутка беше малко страшна.“
Розмари Казасова уточнява, че това не са зевзеците на Габрово в миналото, а странни и нехарактерни, невписали се в общоприетите обществени нагласи хора. Според нея зевзеците са друг тип, като например д-р Узунов, Нуню Фотографа и дори легендарния Александър Керков.
Очаквайте нейните спомени за тях.
Какво си спомня за такива хора Розмари Казасова, тогава дете?
„Казваха му Оката. Ходеше по улицата и викаше: „Оката, оката ок. Сяра на пръчки, капани. Капани, сяра на пръчки. Човекът ги продаваше. По време на Втората световна война, когато идват руснаците в България, Оката спял в Дечкова къща. В задната част имаше една голяма двукрила сводеста врата, през която се влизаше. Оката и няколко руснака се запили една вечер. Пили толкова много, че не запомнили какво се е случило. Събудил се един от руснаците, прибрал се в помещението, където били настанени, но се оказало, че вместо да носи автомат имал закачена връв с капани за мишки. Когато отишли да търсят автомата, открили Оката още да спи, а на врата му закачено оръжието на съветския войник. Нещата се разминали, тъй като нито един от двама нямал лоши намерения – просто като приятели по чашка си разменили вещите.“
Размари разказва и за човек, на който са казвали Марийка. Имал козичка и навсякъде ходел с нея.
„На сладкарница да иде, козичката е с него. Плащаше си човекът, не е крал. А те му сервираха, тъй като на никого нищо не правеше. Обикаляше пазара, даваха му разни неща.“
За Славка Лудата все още си спомнят доста хора. Розмари Казасова я описва като жена с оранжева коса.
„Тя си намираше трибуна, особено около манифестациите, заставаше на нея и започваше да „плюе“ по някого или нещо – дори по властта. Не я закачаха. Завършваше с думите, които много хора помнят и днес: „…, който …, Славка не е …..! Утре не знам, но днес вече не е!". Славка беше много характерен и сладък образ. Но на нас, децата, не ни даваха много да я слушаме“, спомня си Розмари Казасова.
И днес в Габрово може да се чуе израза „Какво си се облякла като Калутка?“. Калутка е друг запомнен образ от миналото.
„Всичко кичеше по себе си, каквото й дойде на ум. Коланчета, кърпи, накити. Можеше да носи по няколко наведнъж. Но Калутка беше малко страшна.“
Розмари Казасова уточнява, че това не са зевзеците на Габрово в миналото, а странни и нехарактерни, невписали се в общоприетите обществени нагласи хора. Според нея зевзеците са друг тип, като например д-р Узунов, Нуню Фотографа и дори легендарния Александър Керков.
Очаквайте нейните спомени за тях.
