Днес от 18.30 ч. в галерия "Орловска 10" в Габрово ще бъдат представени книгата "Кратка история на българския комикс" и изложбата "Комикс лаборатория". Авторът на писменото произведение Антон Стайков ще направи лична презентация.
Кратка история на българския комикс разглежда хронологично развитието на това изкуството у нас. От комичните ленти, повлияни от европейската сатирична преса, през детските поучителни кратки истории жанрът преживява първия си разцвет в годините на Втората световна война, когато всеки ден излиза различен вестник с комикси. След 1944 България поема по пътя на социализма, а комиксът се превръща в инструмент за идеологическо възпитание и на деца, и на възрастни. Появяват се римуваните назидателни ленти във вестник Септемврийче и сатиричните пропагандни комикси във вестник Стършел.
През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство Български художник и култовите списания Космос, Дъга и Чуден свят се създава атмосфера на свободни пластични търсения, която стимулира развитието на жанра комикс. Освен поредиците в периодични издания, за първи път се появяват т. нар. романи в картини, а няколко фантастични и патриотични комиксa се публикуват като отделни албуми. В списание Дъга, утвърдило се като най-успешната комикс медия у нас, изгряват имената на майсторите на рисунката и разказа Стоян Шиндаров, Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Николай Додов, Димитър Стоянов–Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други.
През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания омнибуси. Всички завършват с първи и единствен брой. 21 век започва с носталгичен опит за възраждане на Дъга – ново списание със същото име излиза в цели тринадесет броя. Най-сетне български комикс художници достигат до големите световни издатели – Александър Малеев работи за Marvel и DC в Ню Йорк (Batman, Daredevil), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис (Pherone, Blue estate), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското издателство David Salariya. Динамичното развитие на графичната новела, алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в началото на новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото изкуство и за нови предизвикателства пред българската публика.
