Апостоле на свободата Васил Левски, здравей! Благодарим ти!
"Апостоле на свободата Васил Левски, здравей! Благодарим ти!", така завършва есето на Борислав Димитров, който е част от младежите, включили се в конкурс за написване на есе на тема "Aко днес срещна Левски, ще му кажа..".
netinfo
До заключителния етап от конкурса достигнаха 17 авторски творби. Организатор на инициативата е габровската структура на Политическа партия "АБВ".
Най-активни бяха учениците от СОУ "Райчо Каролев". Включиха се и възпитаници на ОУ "Иван Вазов" и НАГ.
В категорията за възрастни до финала достигнаха две есета.
Във възрастова категория 5-8 клас на първо място е класирано есето на Румяна Йонкова от 7 "а" клас на СОУ "Райчо Каролев". Втората награда е за Доротея Генова от 7 "в" клас, а третата за Никол Тревненска от 7 "а" клас, и двете от същото училище.
В категорията до 12 клас наградата е присъдена на Стефани Минчева от 12 "а" клан на НАГ.
В категорията "Възрастни" се награждават две есета с автори - Борислав Димитров на 30 години от София и Диана Стоянова, преподавател по български език и литература в ПУ "Н. Палаузов".
Наградите на достигналите до финала есета бяха връчени на специално тържество.
netinfo
ПП АБВ изрази благодарност към учениците и техните преподаватели за вълнуващите творби, които са изпратили авторите.
netinfo
Есето на Борислав Димитров
Ако днес срещна Левски, ще му благодаря. Неговото дело е свято, което окриля и до днес българския дух.
Щастлива е историята на онзи народ, който може да изведе на националния си олтар личности на признание и дела за показ. Защото личността е свещена и тя освещава институцията, държавата и народа.
Каквото и да се каже за Васил Левски ще е малко. Той е дарен с обсега на голямото мислене на държавник, на бунтовник. За своето дело Левски взима път от Христа и воля за живот от идеята за свободата.
Мисълта за Дякона Левски напомня за геройство, смелост, но и за висока добродетелност и любов към българското, към България. В най-смутното време, когато българският народ е под тежки изпитания, се появява една личност, един българин, един мъж, който застава със своята осанка пред своя народ.
Той го брани от турците, дарява му надежда и поддържа неговата вяра, че един ден ще бъде свободен.
За мен Левски е олицетворение на доброто. Левски е не само историческа личност, той е светъл идеал на българската свобода. Затова думите са излишни. На Апостола на свободата трябва да се отдава благодарност! Благодарност за неговата саможертва в името на това, ние българските граждани да сме свободни днес.
Свободата не е само определение. Тя е ценност, богатство, но и качество. Качеството да бъдеш свободен – това е посланието на Левски, което достига до нас чак до днес.
Отдаването на почит към неговото дело е мисия на българското общество. Почитта към героя подчертава неговото безсмъртие. Дори и Левски да не е отдавна между нас, той живее в българския дух и в българската памет.
Всяка нация има свои поводи за гордост. Те са много различни, както и отделните личности, останали в историята със своите заслуги. Всяка нация по различен начин представя почитта си към тях.
За българския герой Васил Левски, за големия българин сме призвани да отдаваме почит всеки ден. Това ни различава от останалите нации – начинът, по който почитаме големите личности в своята история. Българският народ е заслужил своята свобода. Той е заслужил и своите герои.
Пътят към светлото бъдеще на всеки народ започва от заветите на историята. Този път не е предначертан, той зависи от волята на хората. Националните герои са тези, които прокарват пътя, а поколенията са тези, които вървят по него. Левски прокара пътя към българската свобода, по който днес ние вървим и по който ще вървят идните поколения.
Днес всеки един от нас върви по този път, независимо дали постъпва правилно или не в ежедневния си живот. По този път ние срещаме Апостола на свободата всеки ден. Това е пътят на свободата, чиято посока ни е зададена от Левски. Можем да му кажем много неща и вероятно няма да бъде достатъчно.
Думите са безсилни тогава, когато има път към светлото бъдеще. Необходима е само една дума. Тя е много проста, но е израз на любов, признателност, надежда и вяра в доброто.
Тя е думата БЛАГОДАРЯ!
Апостоле на свободата Васил Левски, Здравей! Благодарим ти!
„Благодаря ти, Дяконе, че си достоен за възхищение"
Румяна Йонкова, VII „а“ клас, СОУ „Райчо Каролев“
Животът на Левски преминава през много изпитания, но силния характер, несломимия дух и неизмеримата смелост го правят безсмъртен.
Той е един от най-достойните хора, за които съм чела и на които съм се възхищавала. Човек, който не мисли за себе си, а за цял един народ. Това го доказват неговите думи „Ако печеля - печеля за цял народ, ако губя, губя само себе си”. Тези негови слова ни показват колко велик българин е бил!
С примера на саможертва, човещина и чиста душа той влиза в паметта на своя народ. За мен Васил Левски е един от най-великите ни национални герои, с които трябва да се гордеем. Трудно ми е да изразя какво чувствам и колко съм възхитена от този достоен за поклон и признателност човек.
И в този ред на мисли си задавам въпроса, ако е жив днес и го срещна някъде, там, в нашето бедно, озверено и болно общество, какво бих му казала, как бих реагирала и въобще достойна ли съм за среща с него? Той какво би ми казал, как той би реагирал да се срещне с мен…с нас…
Левски е чедо на едно общество, в което скромността и приличието са основни черти, а аз съм чедо на общество, което търси само материални, лични облаги, общество, в което цари лъжа, насилие, грубост, нечовечност.
Затова у него пленява и вълнува всичко – принципите му, организираността му, безграничната обич към народа, лидерството му.
И въпреки несгодите на съвременното ни общество, са останали и много като мен, които, ако срещнат Левски, с голям поклон и признателност биха му казали:
„Благодаря ти, Дяконе, че си достоен за възхищение. В моите очи и сърце ти си символ на смелост и пример за всички нас. Ти си велик и безсмъртен за своя народ, защото оставяш в съзнанието ни и в сърцата ни пример, който трябва да последваме“.
Аз се гордея, че съм потомък на страната, която е родила този велик човек!
Поклон, дълбок поклон пред личността на родолюбеца Васил Левски!
Твоето дело е дело на хиляди българи, които и днес биха постъпили като теб
Мишева Минчева, 12 „а” клас, Национална Априловска гимназия
В човешката история съществува само един Месия, но българският народ познава още един – Васил Иванов Кунчев, човекът, чието дело е оставило трайна следа в човешката история. Чрез своята мрежа от тайни революционни комитети, той поставя началото на така желаното българско освобождение. Той се бори да види своята любима България свободна и отново силна, иска да й върне мястото сред великите сили, а на българите да осигури възможност за спокоен начин на живот и за развитие.
Ако днес видя Левски, бих му благодарила. Бих му благодарила за това, че е помогнал България днес да съществува като отделна държава в световната карта. Неговото дело е пример за подражание и събужда в мен чувства на гордост и благодарност. Много малко хора биха дръзнали да дарят живота си заради едничката нация, без да чака нещо в замяна. От друга страна, бих го упрекнала. Народ, който не познава напълно своето минало и герои, днес не заслужава да бъде свободен. Народ, който е свободен, а доброволно се е оставил друг да го води, да властва над него, да му втълпява, че живее добре, не заслужава герой като Васил Левски в своето съзнание и история. Левски е подарил живота си на хора, част от които днес не почитат неговата памет, не познават делото му и не ценят онова, което е сторил. Народът днес трябва да продължи идеята на своя герой, да вдъхне живот на забравеното му дело и да осъществи желанието му.
Левски, ти, който даде живота си за нас, днес си някъде там – в миналото, непознат от някои, отхвърлен от други, забравен от трети. Ти живееш в миналото, но не и в настоящето ни. Ти си просто спомен, който присъства бегло в душите на твоите братя. Ти си дарил живота си, но днес малко хора оценяват това. И знаеш ли, че ако днес ти си жив, малко хора биха умрели заради твоята свобода и живот. Ти си герой, но малко хора оценяват делото ти. Но ти Левски, помни, че в нашето настояще има хора, които си спомнят за теб; знай, че имаш последователи, че си героят, който не си искал да бъдеш. Днес, за онези българи, ти не си просто обикновен лик, стоящ на гърба на нечия тениска или корица на тетрадка. Ти живееш в едно специално за човека място – сърцето. Ти показваш и днес как трябва да се държи с родното всеки един българин, въпреки че не си сред нас. Твоето дело е дело на хиляди българи, които и днес биха постъпили като теб. Ти си част от историята, но тя не би била същата, ако ти не си част от нея.