Днес от 17 ч. пред Паметната морена в градинката до Регионална библиотека „Априлов - Палаузов" ще се проведе Възпоменателно честване по повод 140-годишнината от обесването на Васил Левски.
От 18.00 ч. в Регионален исторически музей ще започне концерт-спектакъл, подготвен от Народно читалище „Априлов - Палаузов 1861" и Регионален исторически музей, който ще ни поведе по стъпките на Апостола към безсмъртието.
Да си припомним заветите на Левски и сведем глави пред делото му!
Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 - тогава той още не е навършил 36 години.
Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица. Паметникът е разположен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски на 18 февруари 1873 г.
Плановете за изграждането му датират още от Освобождението през 1878 г., но поради лоша организация и липса на финансиране той е официално открит едва на 22 октомври 1895 г. Паметникът представлява колона с височина 13 м, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет е от Йозеф Страховски (според някои източници - от Рудолф Вайр).
