Снимка: РИМ - Габрово
Снимка: РИМ - Габрово / Управителят на пивоварна „Бузлуджа“ с част от работниците, пред фабриката. 1912 г.
На Илинден българските пивовари отбелязват професионалния си празник и смятат св. пророк Илия за техен покровител
За първи път бира в Габрово започва да се произвежда преди 125 г., а по българските земи се появява някъде в средата на XIX в.
Непосредствено след Освобождението в България идват много чешки специалисти и започва промишлено производство на пиво. Първите фабрики  са в Шумен, Русе, София, Лом. В Габрово бирата се доставя от Шуменската фабрика. Транспортира се в големи бъчви с животинска тяга – изключително бавно и трудоемко.

По-късно започва използване на стъклени бутилки, които се пълнят ръчно на място, тъй като транспортът им е доста скъп. Подобни бутилки с порцеланови капачета се използват до 50-те години на ХХ в., а и днес от някои марки бири.

Бирата става популярна главно сред младите и по-интелигентни хора, които бързо свикват с горчивата течност. Тъй като е по-слабо алкохолна, към нея могат да посегнат и дамите. Започват да се появяват бирарии, които предлагат пиво с подходящи мезета.

Габровската пивоварна фабриката е основана през 1894 г. от съдружниците Стефан Милков (като представител на фирма „Й. Р. Цанков“), Янко Арнаудов, Ив. Н. Халачев и Влаю Гатев. По-късно, по различни причини, към 1908 г. фабриката остава изключителна собственост на „Й. Р. Цанков и С-ие“. Тя се е намирала на днешния бул. „Априлов“, който тогава не е прокаран, в близост до стадион „Христо Ботев“ (откъм северния му вход). Тогава този район не е застроен и се намира извън града.

Първоначално производството на бира е примитивно – пивото се вари в големи казани, охлажда и отлежава под земята. Произведеното количество не може да конкурира другите фабрики, но има добър пласмент и фирмата е печеливша, особено след усъвършенстването на производството след 1909 г. Според рекламата, по качество бирата „Бузлуджа“ е превъзходна и би задоволила и най-взискателния вкус. Това се дължи на чистата, кристална балканска изворна вода, довеждана от Бакойския баир, а избите за отлежаване на бирата, са в естествени скали. Според днешните разбирания и стандарти бихме могли да я причислим към т.нар. крафт бири.

Снимка: РИМ - Габрово
Пивоварна „Бузлуджа“ в Габрово след отварянето на бул. „Априлов“. 20-те год. на ХХ в.

Към 1909 г. производството се модернизира – инсталира се парна машина и почти всички процеси се механизират. Помещенията за отлежаване се увеличават, старите съдове се заменят с нови, монтиран е първият в Габрово ледогенератор. Техническото управление се поема от новия майстор Рудолф Халла. Управлението на фирмата се поема от Ст. Милков и фабриката започва да се развива. Фирмата инвестира в най-усъвършенствани апарати за филтрирането и варенето, за отлежаването на бирата. Убедително доказателство за развитието на фабриката са данните за производството: до 1909 г. то се движи от 3000 до 4500 хектолитра годишно, от 1909 до 1911 г. от 4500 до 5500 хектолитри годишно, и през 1911-1912 г. от 6000 до 8000 хектолитра.

През 1910 г. съдружниците в бирената фабрика построяват в Габрово модерен хотел-ресторант на бул. „Априлов“, който се оформя по това време. Наричат го казино „Бузлуджа“ – на името на пивоварната. Казиното има ресторант, бирария с градина, театрален салон и модерно обзаведен хотел. Хотелът е със собствено електрическо захранване и инсталирано осветление.

Към края на ХІХ в. в България има 27 пивоварни фабрики с различен капацитет на производство. След войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.) броят на пивоварните и производството на бира в България се увеличава. Започват да работят някои нови модерни фабрики (Стара Загора), други значително увеличават производството си („Шуменско пиво“ и фабриката на „Братя Прошек“ в София). Откриват се пивоварни и в други градове на страната. Тъй като производство на бира, която е сравнително евтина и популярна, нанася големи поражения на винарската индустрия в страната, правителството увеличава рязко акцизът върху бирата. Това положение силно застрашава оцеляването на бирените фабрики.

На 3 април 1927 г. останалите 18 производители на пиво се обединяват в Пивоварен картел, който решава да се закрият 12 от фабриките, които да станат депозитни складове за продукцията на останалите шест. С това се слага край и на габровската пивоварна „Бузлуджа“ след 33 г. съществуване.

След закриването, фабрика „Бузлуджа“ се използва за различни цели – известно време там се помещава под наем железарската работилница на Симеон Гърнарев. Постепенно тя е изоставена и сградите ѝ започват да се рушат. Днес трудно може да се установи, къде точно се е намирала единствената габровска пивоварна.
 
Автор: Иван Постомпиров, главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово.