Празникът Еньовден ще бъде отбелязан и в Добрич. Денят на билката и фармацията се провежда традиционно от Историческия музей и екипа на аптеката в Етнографски комплекс Стария Добрич, където посетителите ще получат вълшебна китка с брани тази сутрин билки. Тържеството започва в 13.00 ч., придружено от фолклорни изпълнения. В звуковия файл чуйте какво каза за празника фармацевтът Веселина Батанова. С нея разговаря Таня Топалова.
Църквата почита днес църковния празник Рождение на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден. Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ.
Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Той стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли.
Според народните вярвания Св. Иван Билкобер е заповедник, началник на 77 и половина болести. Срещу тези болести е насочен и този празник, на който не се работи. Рано сутринта преди изгрев слънце жените събират 77 билки и половина, защото на Еньовден билките имат най-голяма магическа сила, след това "се отвръщат", загубват я. Някъде от билки и треви правят венец, провират се през него за здраве, а после го окачват за цяр. (БТА)
