Книгата
Книгата / netinfo
Проф. Светлозар Игов и проф. Антония Велкова – Гайдаржиева гостуват в Добрич, за да представят нейната книга „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“. Срещата с тях е в 17.30 часа в Дом-паметник „Й. Йовков“.

Композирана като Разговори, книгата може да бъде четена като духовна биография, житейска и професионална равносметка на една от най-средищните фигури в съвременното българско литературознание и модерна хуманитаристика.

Предложените „изповеди“ на критика и историка на литературата, на поета и прозаика, на афориста и есеиста, на преводача и мемоариста Св. Игов заедно с финалната студия на Антония Велкова-Гайдаржиева конструират плътен философско-критически портрет на съвременния литературовед и хуманитарист. Тази книга е споделен духовен разказ за литературата като преживян опит, за пътищата на едно творческо дело като цялост и единство.

Това е разказ за най-скъпите фигури, спомени, книги, за най-същностните въпроси, за най-съкровените идеали, за най-важните културни образци, за най-разтърсващите хуманитарни проницания – за незабравимите мигове от опита в/с литературата. 

„Разговори“-те не представляват спонтанни устни изповеди или набързо нахвърляни творческо-биографични щрихи спрямо предварително зададените въпроси. Откровенията на най-проникновения ни литератор са дълбоко промислени, подчинени на „законите“ и „естетиката“ на писменото слово. Те засягат наболели въпроси, свързани със съдбата на човечеството изобщо.

Самата диалогична природа на учения като партниращ събеседник, нагласата му да размишлява, дискутирайки, да обобщава, събеседвайки, роди идеята за настоящата книга. Често пъти концептуално задълбочените отговори сами предполагат последващите въпроси. 

В настоящата книга читателите ще се съприкосновят с десетки скъпоценни формулировки, класически звучащи определения, христоматийно отлети дефиниции, които директно могат да влязат в средношколските учебници и университетските курсове. Св. Игов притежава дарбата да именува явленията, да постулира законите на литературното развитие.

И може би най-важното – на българската литература професорът никога не е гледал комплексарски като на регионално, локално явление, нямащо нищо общо със световната. Напротив, той неизменно е аргументирал европоцентричната си концепция за родната литература. 

По темата

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Добрич