Българската православна църква чества на 21 май свети равноапостолни цар Константин и царица Елена.
Константин (274-337) царувал в Рим и Византия - Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра. Той свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград. Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка. (БТА)
