103-годишна жена от село Преспа получи поздравления по повод 8 март. Тя бе посетена от народния представител Даниела Димитрова.
Елена Стоянова Николова е родена през декември през 1914 година в Румъния. Има четири деца – две дъщери и двама синове, едното си дете е погребала, както и съпруга си. Днес се радва на обичта на многобройните си наследници – осем внуци, 12 правнуци и четири пра-правнуци, от които най-малкият е на три месеца. Фамилията е разпръсната из цяла Европа – България, Норвегия, Шотландия, Испания.
Столетницата разказва, че се преселили със съпруга й в България през 1940 година по силата на Крайовската спогодба. Когато се оженили, нямали и една чинийка, къщата им била със сламен покрив. Възрастната жена е доволна от живота си и от семейството, което създали със съпруга си. Той бил коларо-железар. Двама от внуците му сега са наследили занаята. Столетницата много се гордее с децата и внуците си. Баба Еленка живее със семейството на единия си син. Най-малкият в къщата в село Преспа е Велизар, който е на година и половина.
103-годишната жена споделя, че никога не е мислила, че ще достигне такава възраст. Не спазва специален режим. Хапва сладкиши, обича ястията да са с повече мазнина, любител е на тестените изделия. Яде и месо – свинско, агнешко. Поне два пъти на ден – сутрин и следобед, пие кафе, при това силно, със захар. Задължително закусва около 7 часа. По обяд дремва. Вечеря винаги в 18:00 часа.
Холестеролът й е перфектен, а кръвното – като на младо момиче, шегуват се лекарите. Столетницата обаче всекидневно се грижи за кожата си и използва най-модерните и скъпи кремове и маски за лице и тяло, които внуците от чужбина й изпращат. Преди време се наложила операция на крака. Затова сега се придвижва с проходилка.
„Всичко беше хубаво, но вече годините ми станаха много”, сподели баба Еленка с Даниела Димитрова и й показа снимки от младините си. Обича да гледа старите фотографии и да си припомня миналото. Глъчта и присъствието на млади хора около нея я зареждат с енергия, а тя обещава да посрещне гости за следващия си рожден ден през декември.
Елена Стоянова Николова е родена през декември през 1914 година в Румъния. Има четири деца – две дъщери и двама синове, едното си дете е погребала, както и съпруга си. Днес се радва на обичта на многобройните си наследници – осем внуци, 12 правнуци и четири пра-правнуци, от които най-малкият е на три месеца. Фамилията е разпръсната из цяла Европа – България, Норвегия, Шотландия, Испания.
Столетницата разказва, че се преселили със съпруга й в България през 1940 година по силата на Крайовската спогодба. Когато се оженили, нямали и една чинийка, къщата им била със сламен покрив. Възрастната жена е доволна от живота си и от семейството, което създали със съпруга си. Той бил коларо-железар. Двама от внуците му сега са наследили занаята. Столетницата много се гордее с децата и внуците си. Баба Еленка живее със семейството на единия си син. Най-малкият в къщата в село Преспа е Велизар, който е на година и половина.
103-годишната жена споделя, че никога не е мислила, че ще достигне такава възраст. Не спазва специален режим. Хапва сладкиши, обича ястията да са с повече мазнина, любител е на тестените изделия. Яде и месо – свинско, агнешко. Поне два пъти на ден – сутрин и следобед, пие кафе, при това силно, със захар. Задължително закусва около 7 часа. По обяд дремва. Вечеря винаги в 18:00 часа.
Холестеролът й е перфектен, а кръвното – като на младо момиче, шегуват се лекарите. Столетницата обаче всекидневно се грижи за кожата си и използва най-модерните и скъпи кремове и маски за лице и тяло, които внуците от чужбина й изпращат. Преди време се наложила операция на крака. Затова сега се придвижва с проходилка.
„Всичко беше хубаво, но вече годините ми станаха много”, сподели баба Еленка с Даниела Димитрова и й показа снимки от младините си. Обича да гледа старите фотографии и да си припомня миналото. Глъчта и присъствието на млади хора около нея я зареждат с енергия, а тя обещава да посрещне гости за следващия си рожден ден през декември.
