Добрич

Постоянство – това е „английската рецепта” на Каварна за решаване на ромските проблеми

21 март 2013 09:24

Най-важното е самите роми да бъдат включени в решаването на собствените им проблеми. Това препоръча кметът на Каварна Цонко Цонев като стъпка за решаване на проблемите на циганите и със циганите. Морският град освен като столица на рока се прослави и с примера си за интеграция на ромите и добрите условия, в които те живеят.

В интервю за предаването на Дарик „Междуредие" кметът на Каварна посочи, че може да даде „английска рецепта" за решаването на проблемите с ромите, като основното в нея е постоянството. Защото по думите на Цонко Цонев интеграцията не е еднократна стъпка, а е нужна постоянна работа на местната власт в партньорство с централната, но при важното условие - самите роми да бъдат включени в установяването и решаването на проблемите.

На фона на напрежението между българи и роми в много населени места на страната, най-вече след тежки криминални престъпления, каварненският кмет се похвали, че освен ниска безработица в циганския квартал в града, по известен като „Бевърли Хилс", там почти няма престъпност, която да притеснява власти.

Каква е формулата, за да ви се носи славата, че във вашия ромски квартал известен като „Бевърли Хилс" даже, улиците са асфалтирани, къщите - с канализация и газифицирани.

Вие сама си отговорихте на въпроса - направена е канализация, газификация, имат интернет, отстъпихме над сто права за строеж, те си построиха хубави къщи. Те са направени като в западноевропейски квартал - едноетажни, хубави, подредени, с инфраструктура. Ромското училище е мадернизирано, детската градина също. Осигуряваме работа по различни програми. Нашите роми са много работливи. Повечето от тях работят в Полша и всичко, което спестяват, го инвестират отново в Каварна. Така че рецептата може би е, че трябва да се свърши работата както трябва да се свърши за българите, за ромите, за арменците, за турския етнос, гагаузки етнос имаме в Каварна, татари, всички общности без значение. За мен рецептата е интегриран подход, този подход, при който се работи за всички хора, независимо от етноса и тогава се получава. За съжаление, това не се прави на много места. Винаги се забравят ромите, оставят се последни и след това се чудим защо се случват такива грозни инциденти. Това беше оценено между другото от Европейския социален фонд. И от „Отворено общество" миналата година ме наградиха като най-добре работещия кмет в Източна Европа по ромските въпроси, най-добре предразположен към ромите на специална първа церемония от този род в Будапеща. Имаше най-различни категории награди, като комплексната беше за България и мен, което беше голямо признание за страната ни.

Освен наградите, надявам се подобна награда и признание да носят и финансова подкрепа по различни проекти, защото сигурна съм и вие, както всички общини в България, не сте в особено добро положение в кризата.

Тежко е, навсякъде е тежко. Най-големият ни проект беше изграждането на един колектор и на останалата част от канализацията на квартал „Хаджи Димитър". Проект за 10 млн., който отчетохме по-миналата година и който промени изцяло инфраструктурата. Но там има не само роми, а и тази част, която е индустриалната зона на Каварна, много предприятия също почувстваха резултатите от реализацията на този проект. В момента работим по проект за 370 000 лева на Министерството на образованието, който е за образователно развитие на ромските деца, обучение на учители как да работят с тях. Имаше ремонт на няколко помещения в училищата и детските градини, различни форми на участие на децата в културни мероприятия. Така че и в момента работим по проект за образованието на ромските деца и учителите в Каварна.

За колко години постигнахте всичко това - да преобразите този квартал?

Ако трябва да дам някаква рецепта, тя ще е английска. Когато попитали един лорд как толкова добре са изградили демокрацията в Англия, той казал „Много е лесно, като едно голф-игрище: косиш, валираш, косиш, валираш и се получава прекрасен голф. И така го правиш петстотин години". А ние десет години година след година, месец след месец, ден след ден се работи упорито в тази насока и трябва да се работи. Тоест интеграцията въобще, тези мерки не са еднократен процес, да кажеш „днес свършихме това и край, интегрирахме се, преходът свърши, всички цъфнаха и вързаха, всичко е наред". Това трябва да се прави постоянно, добрите отношения между българи и роми трябва да се поддържат постоянно. Тази интеграция, този подход трябва да се следва всеки ден и всеки час, защото иначе ако го делим на периоди, улици и квартали, няма да се случи. Един постоянен кръговрат, който няма да свърши и тогава резултатът ще дойде.

Преди година се прославихте в един репортаж на „Евронюз", но пък кажете защо примерът ви не се изнася в други общини в страната?

Не само от Евронюз. Идваха и от ARD, когато беше големият скандал във Франция с наши и румънски роми. Нас ни дадоха като добрия пример. Идвали са също от „Космополитен", „Мари-Клер", най-голямата полска телевизия направи предаване. Много от чуждестранните медии забелязват за разлика от наши, местни НПО-та, които казват, че сме правили в Каварна псевдоинтеграция. Но по света и тези институции, които могат да оценяват развитието като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, като Европейската комисия, като НПО го правят. По последния проект, по който работихме „Благодаря ти, кмете" 16 кметове и общински съветници и НПО от 16 общини черпеха от нашия опит. Трябва да ви кажа, че след този пилотен за Европейската комисия проект, който продължи години и половина, много от тези общини започнаха да прилагат нашите практики. Така че вече не сме самотни в това отношение.

Кое е по-важното и повече тежи - активността на местната власт или просто вашите цигани са по-различни, по-работливи?

То е комплексно. И нашите роми поддържат чисто, работливи са, работят в чужбина, влагат си парите. Това е много важно - не само да изградиш инфраструктурата, но и те да пазят, да си пращат децата на училище, да имат съвест, да имат у себе си нормалните човешки качества, за да се развиват. Това го има също. Нашите роми са изключително работливи и съвестни. И естествено, трябва да се работи с централната власт, ние сами нищо не можем да направим. С този проект, който реализирахме по програма „Околна среда", благодарение на ЕК, българското правителство и нашата община, успяхме да подобрим инфраструктурата. Така че не сме ние някакви кралимарковци тук, в Каварна и изведнъж сме измислили рецептата и сме я реализирали. За мен подходът е многостранен: трябва с централната власт, европейските проекти, областните управи, НПО. Най-важното са самите роми да бъдат включени в локализирането на проблемите и решаването им. Ние сме направили такъв отдел от 2003 година - отдел за интеграция на малцинствата, където роми работят по проблемите на роми. И когато бяхме на срещи в Брюксел и Страсбург и предадох нашия опит. В Берлин, Осло, Фрайбург има роми, много българи и румънци са там и аз им казах, че е хубаво в общините и държавните институции да назначат роми, които са от съответния етнос и държава, които да бъдат като трансмисия между държавата и тези хора, които са се заселили. И този опит също се приема - при тях започнаха да се правят такива отдели и да се назначават такива хора, които да са от тяхната среда, с техния манталитет, за да могат да решават проблемите, а не с техните методи, с техните хора да се опитват да ни разбират нас или ромите.

Разбрах ви. Дори цигански кмет имате там.

Да, имаме си.

Безработица почти няма, казвате Вие.

Много е ниска.

Какъв е стимулът циганите да не чакат на социални помощи?

Както ви казах, поне 1000 семейства работят в Полша и то в големи градове там. Останалите са строители. През лятото нашите хора гледат бостани и работят по строителството. Изключително добри работници са и когато има строителни обекти през по-голямата част от годината, работят лятото, за да си изкарат зимата. Някои от тях се връщат през лятото да работят тук и после пак заминават за Полша, където се занимават с търговия. Но това са вече две поколения, повече от 25 години са в Полша. Дори много от тях се женят за полякини, имат смесени бракове. Така че ние наистина сме малко по-различни, не е традиционната ромска общност, но принципите са едни и същи.

В квартала има ли проблеми с престъпността?

Никакви. Преди време имаше, аз съм адвокат и съм бил адвокат на някои от тях, вече я няма дори тази дребна престъпност, която я има в много градове в България, тъй като хората там са много съвестни и те сами успяват да си решават проблемите. Естествено, че има черни овце, които създават... Примерно, побоища, хулигански прояви, дребни кражби, но това е по-скоро голямо изключение, отколкото практика.