По повод 141 години от Каварненското въстание, в 11.00 часа ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на Андрей Василев – Амира, на площад „Защитата на Каварна” в морския град.
Бунтът на каварненци и тяхната саможертвена борба срещу петвековния поробител по време на Освободителната война, остават в историята на града, а и на цяла Добруджа. Каварненци високо ценят подвига на своите деди и прадеди, вдигнали се задружно с оръжие в ръка да отвоюват свободата на своя град, припомнят от Общината.
След десанта на руските войски, на 22 юни 1877 г. при Мачин, каварненци и българи от околните села геройски бранят града от башибозушки орди, местни турци и черкезка конница, които превръщат Добруджа в пепелища. Тези събития стават известни в историята като Каварненско въстание.
Над трихилядна орда обсажда барикадираната от 25 юни Каварна, в която са събрат и бежанци от околните села. Начело на защитата застава каварненският търговец и народен лечител Андрей Василев Димитров с прякор Амира. Наред с Амирата застават и Петър Абаджията от Търново, Жечо Крачитала и П. Х. Тодоров, и двамата от Котел, местните Никола Терзи, Димитър Папазоглу и др. За кратко време Андрей Василев успява да вдъхне чувство на решителност и в мирния земеделец, и в предпазливия гражданин, и в покорния селянин и направил от тях неустрашими бойци за самозащита.
След 14 дни турците преодоляват отбраната и се отдават на плячка, клане и изнасилвания, а накрая подпалват града. Някои от оцелелите защитници се отправят към останките от крепостта Калиакра, други се укрепяват в новото българско училище, а Амира препуска към руските позиции да търси помощ.
Каварна е спасена от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел, благодарение на арменеца Еранос Ераносян, началник на военния телеграф в Балчик, който без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за тежкото положение.
Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклоняват молбите на каварненци.
Бунтът на каварненци и тяхната саможертвена борба срещу петвековния поробител по време на Освободителната война, остават в историята на града, а и на цяла Добруджа. Каварненци високо ценят подвига на своите деди и прадеди, вдигнали се задружно с оръжие в ръка да отвоюват свободата на своя град, припомнят от Общината.
След десанта на руските войски, на 22 юни 1877 г. при Мачин, каварненци и българи от околните села геройски бранят града от башибозушки орди, местни турци и черкезка конница, които превръщат Добруджа в пепелища. Тези събития стават известни в историята като Каварненско въстание.
Над трихилядна орда обсажда барикадираната от 25 юни Каварна, в която са събрат и бежанци от околните села. Начело на защитата застава каварненският търговец и народен лечител Андрей Василев Димитров с прякор Амира. Наред с Амирата застават и Петър Абаджията от Търново, Жечо Крачитала и П. Х. Тодоров, и двамата от Котел, местните Никола Терзи, Димитър Папазоглу и др. За кратко време Андрей Василев успява да вдъхне чувство на решителност и в мирния земеделец, и в предпазливия гражданин, и в покорния селянин и направил от тях неустрашими бойци за самозащита.
След 14 дни турците преодоляват отбраната и се отдават на плячка, клане и изнасилвания, а накрая подпалват града. Някои от оцелелите защитници се отправят към останките от крепостта Калиакра, други се укрепяват в новото българско училище, а Амира препуска към руските позиции да търси помощ.
Каварна е спасена от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел, благодарение на арменеца Еранос Ераносян, началник на военния телеграф в Балчик, който без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за тежкото положение.
Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклоняват молбите на каварненци.
