Изложба на художника Антон Антонов ще бъде открита в Художествена галерия – Добрич от 18.00 часа. Авторът е роден в София през 1962г., завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - В. Търново, специалност живопис при проф. Ал. Терзиев и проф. Г. Костов. Член е на Съюза на българските художници. Антон Антонов има 27 самостоятелни изложби и над 30 участия в колективни изложби.
Негови творби са притежание на колекцията на Кметството в град Шизуока, Япония, на колекцията на Токийския Университет, Япония, на колекцията на Кметството в град Чешка Будьовице; на музеи и галерии в страната, както и на редица частни колекции в Германия, Италия, Гърция, Франция, Белгия, Португалия, Испания, Холандия, Швейцария, Англия, Китай, Република Турция, Република Южна Африка, Япония, Съединени Американски Щати.
За него художникът Милко Божков споделя: „Няколко пъти съм казвал, че най-вероятно Антон е прероден френски живописец, влюбен в красотата на меките гънки на планината и широко отворените очи на модела си…“
В изложбата са включени творби с маслени бои, акварел, пастел и др. техники. За търсенията си в живописта художникът казва: „Черното и бялото не са цветове. Те присъстват във всяка цветност, но като цветен фон. На границата между двете, светът е най-цветен. На границата между доброто и злото в нас сме най-живи. Всъщност граница няма. Има красотата да съзерцаваш всичко в неговото единство. Ние сме Ден и Нощ едновременно.“
Негови творби са притежание на колекцията на Кметството в град Шизуока, Япония, на колекцията на Токийския Университет, Япония, на колекцията на Кметството в град Чешка Будьовице; на музеи и галерии в страната, както и на редица частни колекции в Германия, Италия, Гърция, Франция, Белгия, Португалия, Испания, Холандия, Швейцария, Англия, Китай, Република Турция, Република Южна Африка, Япония, Съединени Американски Щати.
За него художникът Милко Божков споделя: „Няколко пъти съм казвал, че най-вероятно Антон е прероден френски живописец, влюбен в красотата на меките гънки на планината и широко отворените очи на модела си…“
В изложбата са включени творби с маслени бои, акварел, пастел и др. техники. За търсенията си в живописта художникът казва: „Черното и бялото не са цветове. Те присъстват във всяка цветност, но като цветен фон. На границата между двете, светът е най-цветен. На границата между доброто и злото в нас сме най-живи. Всъщност граница няма. Има красотата да съзерцаваш всичко в неговото единство. Ние сме Ден и Нощ едновременно.“
