В Русия беше открито Световното първенство по футбол
/
БГНЕС
Уругвай, Исландия, Хърватска - добрите примери след изследване на икономическите анализатори за последните 28 години
Уругвай - малката държава, която от десетилетия налага бейби футбол като общонародно движение, подобно на читалищната дейност в България преди 150 години. Децата играят, а треньори и логистика се осъществява не от държава, а от родителите. Резултатът на световната сцена е безспорен - сред най-добрите са. А футболистите им в топ 3 на ЕС не са излезли от прехвалените школи. Ако сега Уругвай спечели Световното в Москва, ще се нареди сред трите държави, които са носители на титлата повече от веднъж. Исландия - малката държава, която на предходното Европейско първенство доказа, че полупрофесионалисти /полицаи, лекари и учители/ могат да разбият световни сили във футбола, без исландския държавен бюджет да се е разколебал. Исландия даде пример как, когато спортът е част от културата е нужно много малко за да стигнеш до участие в Световното.
Тези два примера посочи в рубриката "Икономистът говори" по Дарик Югоизток проф. д-р Милен Балтов. По думите му държавите, в които спортът е станал част от културата не наливат толкова средства в отборите, но реално отчитат добри резултати. "Модерният начин на трениране вече е пресъздаване на ситуации, в които самите футболисти да се чувстват в естествени условия, сякаш играят на улицата, или на плажа", коментира икономистът.
Дарик радио, Бургас
Той посочи и обратните примери. Китай - там целта на президента е чрез огромни, скъпи програми страната да стане световна сила във футбола до 2050 година. Другите две страни, където резултатите са самоцел са Кувейт и Саудитска Арабия, залагат на специални програми да промотират техни играчи в други лиги.
"Сп. "Икономист" е разработило модел с два основни фактора богатство и популярност на конкретната игра – футбола сред 126 държави, по които са съставили преглед за период от 28 години – от 1990 до 2018. Графика показва какво трябва да се случи според факторите, както и какво реално се случва. В страни като Германия например се оказва ,че има почти 100% съответствие на прогнозите и на реалните резултати. Но Уругвай и там е голямата изненада – защото според проучването по критерии пари/популярност, отборът на държавата трябва да пада, а той реално печели", обяснява проф. Милен Балтов.
Не на последно място като положителен пример е включен Балканският феномен. Място, в което се експортират футболисти, но само заради Хърватска . За жалост и при хърватите, успехите се генерират не от местните отбори, а от националния отбор, чиито звезди играят в чужбина.
Такъв беше случаят и с България, но преди цели 15 години.
