От родното футболно правителство, познато с абревиатурата БФС, любезно осведомиха поданиците на Цар Футбол, че предстои контролна среща срещу Латвия, защото други отбори не ни пожелали за спаринг.
И след това признание за собствената им нищожност и нисък рейтинг, Боби Михайлов и компания призоваха запалянковците да подкрепят това национално богатство „националният отбор".
За самата контрола какво да приказваме. По традиция по трибуните и пред телевизорите запалянковците първо лющеха грохотно слънчогледови семки и плюеха останките им, пък на втори етап плюеха по едни или други играчи в зависимост от клубните си пристрастия. Хич не ми се и коментира поредното разделение. Болката ми е друга.
Питам се, кой идиот от БФС реши този контролен мач, макар и срещу слаб съперник, да се играе в София. Ако имаше поне две нормално функциониращи мозъчни клетки, същият този идиот щеше отдавна да планира на 12 август срещата да се проведе , да речем в Бургас или в Сливен, защото в този момент българите от цялата страна почиват на море, поне онази част от тях, които все още вярват в родния туризъм и не са хукнали по курортите в таз тежка чужбина.
Пак по нашето море се намират и достатъчно авантюристи чужденци, за които Димитър Бербатов, Мартин Петров, Валери Божинов, Димитър Рангелов и Станислав Ангелов са достатъчно голям дразнител, че да се изкушат да си купят билети. На този принцип националите на Испания играят мачове в Сарагоса, Майорка, Севиля, Валенсия дори в Билбао и направо не си спомням откога не са играли в Мадрид, например.
Вместо това в полупразната столица на празния национален стадион гледахме един скучаещ отбор на един вечно мечтаещ национален селекционер срещу един скромен тим, който победихме с 1-0.
Интересно ми е какъв приход от контролната среща са генерирали финансистите на БФС. Още по-интересно ми е какъв приход щяха да получат, ако мачът беше се играл по морето? Ама, ще кажете, че аз си дрънкам врели некипели и си чеша езика и съм родоотстъпник и злобар и нихилист.
Не е вярно, пиша всички тези неща от яд.
Яд ме е, че нашите национали с досада се бутаха срещу дръвниците от Латвия, а по същото време се играха следните приятелски срещи.
ЕСТОНИЯ-БРАЗИЛИЯ
УНГАРИЯ-РУМЪНИЯ
ДАНИЯ-ЧИЛИ
ПОЛША-ГЪРЦИЯ
АЛЖИР-УРУГВАЙ
МАКЕДОНИЯ - ИСПАНИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Как да разбирам това. Как тези ръководства на футболни федерации са убедили част от грандовете на световния футбол да им гостуват, а нашите футболни управници не са могли?
Как в Естония и в Македония са успяли да заслужат честта да премерят сили с най-титулувания отбор в света Бразилия и с действащия европейски шампион Испания, а ние не?
Как тези малки федерации, на които ние гледаме с идиотско пренебрежение, са получили приходи и са намерили спонсори, за да заплатят това удоволствие за феновете?
Как отборите домакини са продали рекламните права за тези приятелски срещи и най-вероятно са покрили и препокрили разходите си?
Абе, как те го могат, а ние не???
Сещам се за няколко отговора.
Ами с професионализъм и безкомпромисна организация, с модерно икономическо мислене, с много работа и с готовност да се учиш от големите.
А у нас всичко още се прави на „УРА", с наши хора, с безпределен аматьоризъм, който може да е подходящ за организация и управление на грандиозни събития от типа на международна селска спартакиада, но не и за управление на ФУТБОЛ.
Г-н Михайлов. Идете си. Вече не знам за кой път ви показват червен картон и за кой път си вкарвате автогол. Идете си.
Бяхте невероятни професионалисти на терена, но извън него сте абсолютни самодейци и аматьори.
А ако проявите традиционното си твърдоглавие и демонстрирате непогрешимост, то тогава вземете да звъннете на колегите си от Лихтенщайн, Македония и Естония, за да ви научат как се върши тази работа.
Гасете тока. Спирайте химна. Играят българските национали.
