Г-н Колев, през последните дни името Ви се свързва предимно с автомобилни катастрофи , а Вие упорито мълчите за радост на политическите Ви опоненти, които предсказват срив във Вашия рейтинг. Имате ли какво да кажете за тези инциденти?
Предпочитам да се говори с факти, които да бъдат резултат от работата на следствието и на разследващите органи. Искам специалистите да достигнат до истината спокойно, а не тя да бъде манипулирана по един или друг начин заради мои изказвания. Държа да съм коректен към всички и затова след приключването на следствените процедури ще изляза с официално становище, което ще се опира на документи, а не на слухове и празни приказки на хора, които са се вкопчили отчаяно във властта.
Истина е. С мен се случи инцидент, не се скрих, признах всичко. След този случай вече не шофирам, наех си шофьор и колкото и странно да ви звучи, разкрих едно ново работно място, макар и по неприятен повод.
Нека обаче да приключим темата с моите катастрофи и да погледнем към катастрофата, в която е въвлечена община Айтос и да поразсъждаваме как да излезем от патовата ситуация, в която са вкарани всички.
Мисля, че е по-правилно да ми се задават въпроси какво се случва и какво ще се случва, защото катастрофата, в която е въведена общината е толкова голяма, че трудно могат да се определят нейните размери.
Доста радикално звучите. Как бихте защитил и аргументирал тезата си?
Ето ви примери. Пет училища в община Айтос „катастрофираха" и то челно, т.е бяха закрити, а с тях бяха премахнати и работни места за учител. Това е голяма болка за много семейства, които всяка сутрин изпращат децата си на училище с автобуси в други градове, а всички сами се убедихме, че това крие много голям риск.
Никой не мисли за това, но със своето управление тази администрация през последните два мандата доведе нещата дотам, че след около трийсет години няма да можем да избираме кмет, който да е роден в Айтос. Повече от година и половина в нашата община няма родилно отделение и всички майки раждат в други градове.
Представете си колко голяма е болката на младите хора, затова че децата им се раждат далеч от родното място на родителите им и всичко това, защото тук няма условия, няма среда, където да се създаде и развие модерна болница с много клинични пътеки и родилно отделение.
Ако младите хора нямат къде да раждат децата си, имат ли възможности къде да работят, за да създадат семейства и останат в Айтос?
Това е другата голяма катастрофа. Почти всички активни жители на общината, страшно много млади хора пътуват всеки ден, за да работят в Бургас, в Карнобат, Руен и Сунгурларе. Само че никой млад човек от тези общини не идва да работи в Айтос, защото просто няма къде.
Ето това е голямата болка на хората от нашия град. Ако тази тенденция продължи още четири или осем години, те ще останат да живеят в другите населени места, там където работят днес.
Не искам да съм лош пророк, но при това положение в Айтос ще останат само хора, които не са намерили никаква реализация никъде. При това положение общината е обречена на социална катастрофа.
Смятам, че е правилно да създаваме условия за откриване на нови предприятия, да стимулираме бизнеса и да търсим начини да развиваме селското стопанство и туризма, а не да увеличаваме чиновниците в бюрото по труда и да раздаваме социални помощи.
Който и да спечели изборите в Айтос, е длъжен да работи за разкриване на нови работни места и да търси начини да увеличи доходите на айтозлии, защото те са работливи и почтени хора. Заслужават това.
Днес бизнесклиматът тук е ужасен, инвестициите се обезмислят, защото собствеността се обезценява, условията за работа и за живот за непривлекателни. Питам ви, защо никой не говори за тези катастрофи?
Започнете от инфраструктурата и стигнете до децата...всяко талантливо и амбициозно дете след 8 клас бяга от Айтос, от това и местните учители се демотивират, така и качеството на образованието ще спада.
Нашите деца печелят национални награди, медали и грамоти, но престижът остава за училищата в други градове, а в Айтос цари покруса. Ставаме свидетели на всекидневно обезкървяване на нашия град и на общината.
Само си помислете през годините колко много успешни българи са излезли от Айтос. Това вече е невъзможно.
Време е политиката на администрацията да се промени, да се привличат инвеститори, да се създадат работни места, защото когато има доходи, има строителство, когато хората нямат доходи, идва разрухата. Това вече продължава осем години. Време е да се пробудим от този кошмар.
До момента сте единственият представител на политическа сила, който е обявил официално намерението си да се кандидатира за кмет на община Айтос. Какво бихте казал на опонентите ви, които все още не са ясни и се колебаят да излязат на светло?
Европейските традиции за избор на едно четиригодишно политическо управление повеляват една година или в най-лошия случай шест месеца преди изборите да се обяват кандидатурите, за да се получи борба на мнения и идеи. Нека има по-дълга кампания и борба на мнения, нека да се чуят платформите на всеки един претендент, а не в последния момент с някакъв слух или чрез измислици да се даде властта на хора, които ще докарат Айтос до нова, още по-тежка катастрофа.
Но на въпроса ви бих отговорил, че в нашия случай става дума за страх, че сегашната власт ще навреди на бизнеса на онези, които са дръзнали да участват в кампанията като противници на управляващите в общината.
Ако тези хора са решили истински да се отдадат на общината, наистина да заложат името и репутацията си, за да постигнат ново качество и ново развитие за Айтос, нека да преодолеят страха си и да издигнат реални кандидатури, а не да говорят с недомлъвки и слухове както до момента.
Не само да гледат как си карал колата Стоян Колев, а и другите да бъдат видяни какво предлагат и как ще го изпълнят.
Във всяка работа има тънкости, но те могат да бъдат реализирани от смели хора.
