Когато Марио Димитров (54 г.) постъпва по спешност за лечение в отделението по кардиохирургия към МБАЛ „Сърце и Мозък“ Бургас в критично състояние, той е преминал през редица здравни заведения, където е диагностициран със сърдечна недостатъчност.
Майка му Бистра Делиева разказва, че за пръв път се сблъскват със сърдечния проблем, когато Марио е още дете, но тогава дефектът на аортната клапа е определен по-скоро като козметичен. На 18-годишна възраст - след боледуване от грип и възникнали усложнения, състоянието на сърцето му се влошава драстично, а назначаването му в транспортни войски и силното физическо натоварване играят решаваща роля. Въпреки сериозната диагноза, Марио Димитров успява да получи отлично образование и да отгледа достойно двамата си сина. Преди около година той забелязва някои постоянни и тревожни промени в здравето си, включително задълбочаваща се хронична умора, задух и болки в гърдите. "Аз бях уморен през цялото време. Не се чувствах добре. Не исках да ставам сутрин. Предполагах, че точно такъв ще бъде животът ми и почти нямах надежда за по-добро бъдеще“, споделя той. Когато през ноември постъпва по спешност в здравно заведение в град Варна, заключението на лекарите е, че не може да се направи нищо повече, че състоянието на сърцето му е критично и е по-добре да се прибере вкъщи, за да прекара последните си дни с близките си хора.
Решимостта на майката да не се примирява със състоянието на сина си е изключителна и въпреки лекарската категоричност тя отказва да приеме, че надежда няма! След консултации с различни специалисти тя се свързва с проф. Владимир Данов - кардиохирург, възпитаник на немската школа, с огромен опит, покриващ целия спектър на сърдечната хирургия и настоящ директор на Българския Кардиологичен Институт и медицински директор на МБАЛ „Сърце и Мозък“ Плевен и Бургас. Изпраща документите на професора, като споделя, че синът ѝ вече е получил няколко отказа за операция. След по-малко от час професорът се свързва със семейството и насрочва час за консултация.
Марио Димитров постъпва в болницата на 16-ти декември в критично общо състояние - крайно тежка сърдечна недостатъчност както и придружаваща двустранна пневмония. Проф. Владимир Данов и д-р Владимир Корновски - началник на отделение по кардиохирургия, без колебания се наемат да извършат сложната животоспасяваща операция, при която са реконструирани митралната и трикуспидалната клапа, а аортната е заменена с механична.
След сравнително кратък реанимационен престой Марио се възстановява в отделението по кардиохирургия, като се чувства все по-добре и на 20-ти януари е изписан от МБАЛ „Сърце и Мозък“ с изключително добри жизнени показатели и отлична физическа форма.
И двамата с майка му, която е неотлъчно до него, не могат да скрият сълзите си. „Вие върнахте сина ми към живота!“, казва Бистра Делиева. „Благодаря за чудото! Вие върнахте не само надеждата ми, върнахте един баща при децата си, един човек, който отново ще работи и ще живее пълноценно! Благодаря!“
Майка му Бистра Делиева разказва, че за пръв път се сблъскват със сърдечния проблем, когато Марио е още дете, но тогава дефектът на аортната клапа е определен по-скоро като козметичен. На 18-годишна възраст - след боледуване от грип и възникнали усложнения, състоянието на сърцето му се влошава драстично, а назначаването му в транспортни войски и силното физическо натоварване играят решаваща роля. Въпреки сериозната диагноза, Марио Димитров успява да получи отлично образование и да отгледа достойно двамата си сина. Преди около година той забелязва някои постоянни и тревожни промени в здравето си, включително задълбочаваща се хронична умора, задух и болки в гърдите. "Аз бях уморен през цялото време. Не се чувствах добре. Не исках да ставам сутрин. Предполагах, че точно такъв ще бъде животът ми и почти нямах надежда за по-добро бъдеще“, споделя той. Когато през ноември постъпва по спешност в здравно заведение в град Варна, заключението на лекарите е, че не може да се направи нищо повече, че състоянието на сърцето му е критично и е по-добре да се прибере вкъщи, за да прекара последните си дни с близките си хора.
Решимостта на майката да не се примирява със състоянието на сина си е изключителна и въпреки лекарската категоричност тя отказва да приеме, че надежда няма! След консултации с различни специалисти тя се свързва с проф. Владимир Данов - кардиохирург, възпитаник на немската школа, с огромен опит, покриващ целия спектър на сърдечната хирургия и настоящ директор на Българския Кардиологичен Институт и медицински директор на МБАЛ „Сърце и Мозък“ Плевен и Бургас. Изпраща документите на професора, като споделя, че синът ѝ вече е получил няколко отказа за операция. След по-малко от час професорът се свързва със семейството и насрочва час за консултация.
Марио Димитров постъпва в болницата на 16-ти декември в критично общо състояние - крайно тежка сърдечна недостатъчност както и придружаваща двустранна пневмония. Проф. Владимир Данов и д-р Владимир Корновски - началник на отделение по кардиохирургия, без колебания се наемат да извършат сложната животоспасяваща операция, при която са реконструирани митралната и трикуспидалната клапа, а аортната е заменена с механична.
След сравнително кратък реанимационен престой Марио се възстановява в отделението по кардиохирургия, като се чувства все по-добре и на 20-ти януари е изписан от МБАЛ „Сърце и Мозък“ с изключително добри жизнени показатели и отлична физическа форма.
И двамата с майка му, която е неотлъчно до него, не могат да скрият сълзите си. „Вие върнахте сина ми към живота!“, казва Бистра Делиева. „Благодаря за чудото! Вие върнахте не само надеждата ми, върнахте един баща при децата си, един човек, който отново ще работи и ще живее пълноценно! Благодаря!“
