И отпочна се последният седмоднев на месеца трети от годината трета на управлението Му на Оногова, Що Като Излезе По Чаршията И Цените На Яйцата Падат.
Тогаз възправи се той на агората и рече на хората, че на градежа на крепостта Белене край слага. Почудиха се человеците как ще реагира Медвед Цар, а Той отвърна им, че ще проводи болярина Делян да каже на Медвед Цар думи успокоителни и с мир да се разделят.
И зачакаха се вести за туй и за онуй, ама радостни думи не казаха се.
В този момент на униние всеобщо и печал, чу се рев ужасен и страшен, зловония плъзнаха по земната твърд, а над града Бургас кикот на изчадия адски понесе се и отпочна се позорното предаване „Шведска маса”.
Тогаз надеждата за спасение изгуби се, родът человечески на погибление духовно беше предаден, а навред чуваше се рев, вой и скърцание със зъби.
Тогаз две твари противни, що Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон зовяха се, да ломотят думи безумни започнаха.
И след тях запя се монголски рап за радост на всички камили в Бургаско.
Интересното беше това, че студиото се изпълни със студенти, които искаха да видят на живо как се случва „Шведска маса”. Младежите бързо пребледняха, друг път не видели, в едно да говорят живи оскотели.
След безмислено дрънкане и хъмкане в ефира се появи Стефифешън, която накара малцината слушатели да настръхнат, а студентите да се замислят за какво изобщо им е висше образование.
Последва рубриката „Масов делириум”, по време на която се четоха мнения на приятели и врагове на неолимпийския спорт „Народна топка”. Оказа се, че неприятелите са повече.
В някакъв момент водещите обявиха шумно основната тема за разискване и тя беше „Много ли пият българите и какви проблеми решават с пиенето?”
За насъскване на публиката беше радиоизпусната анкета по темата и се чуха шокиращи тези от типа на „Пием, защото бягаме от действителността, пием като сърбите, пием алкохол, които ни убива, в България цари масов алкохолизъм, руснаците пият повече от българите, българинът пие от мъка, а руснакът от безусловен рефлекс, пием с малки суми, но редовно, пием за утеха, пием за забрава, за разнообразие и прочие.
Накрая един от анкетата каза, че най-много се пие в Мозамбик, доколкото му е известно, българите изобщо не кусват алкохол... и токът в радиото спря....
По-късно елзахранването пак се възстанови, но предаването не успя да възвърне високите нива на идиотизъм, към които се беше устремило.
По темата взе отношение Ники, за да обяви, че там където има градус, там има радост. Човекът изрази тревогата си, че българите пият много ментета, което води до оглупяване на нацията.
После Радо изобличи водещите в некомпетентност и малоумие заради поднесената от тях информация, че в комплекс „Меден рудник” водата щяла да спре от първи до осми етаж, ама не ставало ясно дали в апартаментите от 9 до 16 етаж ще има вода. Педантичният и подреден човек поздрави с песен устремилия се към поредния сребърен медал отбор на Левски и неговите фенове.
Иван пожела думата, за да каже, че българите не познават културата на пиене и затова в училище трябавло да се въведе час по алкохол, през който да се изучават правилните тертипи на пиене. После сподели лична история, в която главен герой беше син на съседка, силно употребил. Същият момък трябвало да хваща самолет за чужбинско, но заради това, че непрекъснато връщал от отпитото, Иван предложил соломоновско решение – да бъде транспортиран до летището с нисколетящ хеликоптер, та да цапа по-малко земята, като една човешка длан.
Ентусиазираният от идеята Максимовсон тутакси пусна в ефир песента „Цигла у зиду” (демек „Тухла в стената”, на Пинк Флойд), комбинирана с „Параноид” (eдноименната класика на Бляк Сабат), изпълнена от абсолютно неизвестен циганин, изключително силно поощряван от подпийнали сръбски хевиметъли от Белград.
Студентите, изпълнили студиото, изпаднаха в буен възторг и загледаха със странно обожание Калудовсон и Максимовсон, сякаш за пръв път са чули от тях някаква класика от световната рокмузика.
Накрая водещите пожелаха на всичките свои 14 (вече, от миналото предаване) верни слушатели да бъдат алкохолно любопитни, но не много, че да не ги цепи глава.
И пак бяха брътвежи и хохоти, най-омерзителни...
На финала студентите, които бяха дошли да учат занаят, избягаха с ужасени викове от студиото и през цялото време на спасителния си спринт се кръстеха.
Звукова картина от гореизложеното можете да чуете в звукоизпълнителното, под гадната снимка
