- „Шведска маса” вдига паметник неръкотворен на първия бургаски негър
И започна вторият седмоднев на петия месец от годината втора на управлението Му на гербератор Ленторезец Първокопник.
Тогаз чу се, че името му споменавало се, ама не напразно, а като име на человек юначен, който можел да замени първия Георг на републиката, що страшното чудовище Архар посякъл беше.
И едни възрадваха се, а други хич даже.
Пък после бездиханни и още възторгнати останаха всинца, когато с Неговото име на уста боляринът Тотю, продума към племето на пенсионериумите да се уповават на Бога пък и на гербератора, че през месеца юний награда да им се връчи по 136 гроша на калпак.
И като излезе на агората, разчисти Той смело пепелта от Тройната ламя коалиционна, пък рече им на хората със слова благи и мъдри, че страната колкото една човешка длан градина райска ще стане храни и напитъци водни като прави.
Злато тече по реките ни – рече им той с притча, а тръбачите медийни ерихонски възвестиха едно Осанна за прослава на името Му, а няколко бедуини от града Айтос буквално разбраха го и със сито прецеждаха река Айтошка, ама злато никакво не откриха, пък дори и сребро не надоха, сал едно кравешко ако уловиха.
Тъй трябвало да бъде и тъй щяло да бъде.
И други поучения чудни и богоугодни рече гербераторът всеблаг и всемилостив.
Пък на агората излезе Мавър един и рече думи хулни по Оногова, Що Магистрали Чудни Построи.
А в града боголюбив Бургас патриоти едни, що зовяха се, биха камбаните и рекоха на хората, че партия създали са и с нея добро на хората щяли да сторят и война на лошите люде отваряли.
Тъй стигна се до деня пети от седмоднева и морето развълнува се, птици с телата си словата „Слава на ББ” изписаха в небето и след тия поличби и знамения кикот грозен чу се, миризма на сяра и кисело зеле запъпли и излязоха двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон, та започна скверното шоу „Шведска маса” и настана рев, вой и скърцание със зъби, а родът человечески на погибление предаден беше.
Още в началото на предаването водещите разкриха пъклените си планове как смятат да привлекат внимание към себе си. Двамата разкриха, че ще строят магистрала пред радиото и ще пуснат обществена поръчка за първия лот на трасето с дължина 30 см.
След това безумията продължиха с пълна сила и по този повод в ефира зазвуча вълчи вой, но не на певеца Красимир Аврамов, а на анимационен герой – Вълчето от KJMG.
Последва рубриката „Масов делириум”, в която беше отделено голямо внимание на драматичната обява „61- годишна вдовица търси сериозно запознанство с мъж на 58-63 год. от странджанско село” и на още една разтърсваща обява „Пророк Иван практикува ангелска терапия”.
Безмозъчните типове се хилеха гороломно пред микрофоните и дрънкаха небивалици за някаква шевна машина „Гритцмер Дурлацх”.
Сигурно и заради това позвъни един гневен слушател и напсува водещите с кратка унгарска псувня.
Тъй се започна остра полемика по повод на това дали в Бургас има излишни паметници и трябва ли да се събарят такива. На всичкото отгоре Максимовсон и Калудовсон питаха и дали има нужда от нови паметници.
Слушателят Иван Терзиев разказа, че в белгийския град Льовен видял паметник на хазяйката и паметник на студента. После странстващият културтрегер препоръча паметникът на Альоша в Бургас да бъде префасониран на подобен, ама на Свети Николай. Дори разкри подробности от своя вариант: В дигнатата ръка на червеноармееца да се сложи кораб, върху тялото му да се наметне мрежа, а в подножието баталните сцени да бъдат заменени с бурно море, с гемии, с давещи се хора и с изгряващо слънце от изток, което ги спасява.
Ники пък предложи паметникът на Альоша да се сложи в средата на Пантеона в Морската градина и така щяло да се вижда отдалеч стърчаща ръка с щръкнал среден пръст.
После слушателят припомни една стара градска легенда, според която при появата на добър управник в Бургас, Альоша щял да свали ръката си, орелът от Безистена да литне и да кацне на рамото на Пушкин в Морската градина, за да му каже да запише новината в тетрадката си.
След това бат Коста сподели, че има много излишни паметници, но призова да не ги унищожаваме, за да могат след години идните поколения да видят на какви глупости сме се кланяли.
Последва го Лъчезар, който взе думата, за да каже, че в центъра на Бургас има паметник на чужда окупационна армия и трябва да се премахне. Човекът се зачуди как е възможно да славим величието на окупатори и предложи паметника на зависимостта да бъде сменен от паметник на независимостта.
Бат Коста пак се обади и пита какво става с паметника на Петьо Пандира, което накара слушателят Ники гневно да позвъни и да наругае софийските лигльовци, които „обявили за бургазлия някакво селско дуре от село Каменар, на 5 километра от Поморие”.
Накрая изригна с думите „Ще ми говорите за Пандира, по-добре направете паметник на Ташо Негъра, като първия негър в Бургас”
Накрая Ники обясни, че в града няма паметник на баба Ганка, защото тя не е била партизанка.
Обади се неизвестна г-жа, която се представи като г-жа Няма да кажа името си.
Та, мадам Няма да кажа името си попита Максимовсон как се казва мъжката чайка, защото той беше развил теорията, че гларус е всъщност латинското име на чайката - „Larus”.
Започна лингивстичен спор, които доведе до това, че неказващата името си затвори телефона.
Тъй неусетно се стигна до поредната серия на „Непресъхващо лове”. В любовната драма героите Стамат и Хортензия бяха запокитени в нови душевни изпитания в риалити шоуто „Парланго –сцена на гредите”=
От шоуто и съответно от сериала беше изгонен бруталният селяндур Господин Господинов, който беше прогонен от райската градина заради обидните си брътвежи къмто знойната Хортензия.
Краят на пошлото ток-шоу беше поставен с обидната песен „Гитар, гитар, ком ту май будоар” на руския бард Пьотр Налич. Но за всеобщ ужас на всички интелигентни хора, слушащи радио в Бургас, накрая двамата звукови престъпници изрекоха „ще се чуем следващият петък”.
Ай, ай, ай...
По-скверната глупост от днешното сумтене чуйте в звуковия файл под красивата снимка
