И беше последният седмоднев от единайсетия месец на годината трета от управлението Му на Онзи, Що От Футболистите По-Футболист е и От Зографите По-Зограф Е.
Изпълзяха вразите Му, пък страната колкото една човешка длан разклатиха. Двете племена жепейски и земеделски на протест вдигнаха се и закани страшни отправиха, а Той обиди им се и рече, че оставка щял да остави и тогаз лошо щяло да бъде.
А онези пак протестираха и пари искаха от Него и от болярина ковчежник Симеоний Неданков, който най-не обичаше да дава. И той и болярите Му рекоха на племената пенсионерии, че още по една година ще да се трудят, а пенсионариите в ропот и потрес потънаха.
Но жестокостта Му се сломи и той пари обеща и помощ могъща, ама не на племето на учените, не на племената жепейски, нито на племената зърнени или пенсионерски, а на племената цесекарски.
И яви се по една хортувачница и още гледачница, пък там момък запъхтян и всеотдаен поклони стори му, пък Той възвести „На цесекарите помощ ще им пратя и пари за плата, за нужди и за деяния важни от болярина на мините медни Цоцорий.”
И възрадваха се племената цесекарски, тъй както предния седмоднев радваха се племената левскарски на помощта Му.
А хората по агората питаха се защо гербератор Ленторезец Първи Първокопник деянията футболни тъй присърце взима, а за другите дела хазната и нейният пазител Симеоний Неданков стискат се.
И чу се писък, хиени и ехидни захилиха се пискливо и гнусно, облаци от дим и зловония запъплиха, пък изпълзяха от нищото двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон, пък сверното си предаване „Шведска маса” отпочнаха.
Първо радиоизпуснаха парче на китайския рапър У Хан Ху А. Естествено никой не разбра за какво се пее в тази песен, но пък и никой не запита.
Това се ядваше, но след минута-две ефирът гръмна от безумно туванско гърлено пеене, което всъщност не беше никакво пеене, а по-скоро дране.
В някакъв момент двамата водещи поздравиха директора на местния исторически музей с идиотското изпълнение на Иван Младек Банджо Бенд, наречено „Медведы”, демек мечки.
Финал на тази рапсодия от идиотизми постави изпълнение на ескимоси инуити, които фъфлеха и мънкаха по един обиден и възмутителен за музикалните традиции на Бургас начин. А двамата идиоти радиоводещи примираха от удоволствие.
В рубриката „Масов делириум” се четоха абсурдни коментари на представители на писателските и поетични съсловия, които отново се оказаха в състояние на война.
Ни в клин ни в ръкав беше радиоизпусната песента на Панайот Панайотов „Трудова София”, чрез която изпълнителят умело замаскира произхода си на айтозлия.
След цялата тази музикална галимация се стигна до основната тема на предаването „Защо у нас стачките винаги завършват в полза на правителството?”
Изпусната беше анкета по този въпрос на младия талант стажант-репортерски Еми Иванова. От всенародното мнение най-запомни се „щото явно или управляващите са големи гяволи или протестиращите са големи овце.”
Радо Русев направи прозрението, че е у нас няма синдикати, а ако някъде има синдикален лидер, то той е член на надзорния съвет на фирмата, в която лидерства. Радо гневно напопържа жепейската стачка и припомни, че железничарите имат 800 милиона лева дългове, после наруга и земеделците, а накрая подкрепи учителите и учените, защото те заслужавали по-добро отношение от държавата.
Ники пак припомни, че който не иска да бачка, прави стачка. После добави, че в България хората мислят със стомасите си, а не с главите си и нарече туй явление най-причудливо „стомашно мислене”. Ники направи изчисление, че БДЖ е фалирала фирма отпреди 20 или 30 години. Накаря обвини синдикалните босове, че защитават своите интереси, а не тези на работниците.
Иван Терзиев пък витиевато обясни, че мишките никога не знаят какво смята да прави котката, а после презентира пред тясната общественост тезата си, че в БДЖ ще играят скоро време големи пари и синдикатите са ги надушили и протестират за това.
Отец Берберов призова поповете, които смятат да стачкуват да се причестят при него, а после обясни, че свещениците не искат принципно да стачкуват, защото имало още много свещи да се продават. Отраканият поп призна, че в неговата църква преборили кризата, като спряли да продават евтини свещи от 10 стотинки и минали на по-високи стотинкови позиции.
Играта обаче съвсем загрубя, защото думата взе и не я изпусна критик Стоян. Той наплю общината, че дала общинските награди за литература на някакви самозванци, а него го подминали. Стоян заплаши, че излиза в безсрочна стачка и спира да пише поезия. Вместо това щял само да твори епиграми. Бургаският критик се закани да превземе министерството на културата и да оглави министерството на Странджа.
За пръв път в историята на „Шведска маса” той похвали така наречените „водещи”, че пускали много хубава музика, визирайки 11- минутен инуитски гъгнеж, от който иначе всички останали слушатели изпаднаха в мрачна депресия.
И съвсем в края на „Шведска маса” водещите Максимовсон и Калудовсон предложиха литературно четене на научния труд „Въведение в маркучологията” на професор Клийнботъм. По този начин изтерзаните слушатели дочуха как в ефира се леят научни термини от типа на „задник”, „изхождане, „отделяне” и прочие такива стряскащи понятия.
Накрая предаването беше налазено от ята задници и свърши тъй внезапно и безсмислено, както беше започнало.
А радиоидиотите Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон се заканиха да радиоизпущат глупащини и другия петък.
Ужас.
(заради временни трудности в момента няма как да чуете звуковия файл)
