Лятото е към своя край, но за някои летовници желаната почивка започва едва сега. Горещите месеци от календара, правят още по-неустоими дестинациите в близост до черноморското крайбрежие. Хотелите и почивните станции са пълни.
Известен факт е, че в сградата на всеки уважаващ себе си хотел, се помещава поне един приличен басейн с олимпийски размери (или в близост до него се намира подобен). И тук възниква голямата дилема - дали да мързелуваме на басейна или изцеждайки и последните капчици свежест от тялото си, да се дотътрим със сетни сили до плажа и да се насладим на морската шир? Нека се спрем на „атракциите", които бихте пропуснали, ако не изберете морето.
Ако се намирате в някой от по-препълнените курорти, най-вертоятно, за да достигнете плажа, ще е нужно да се заредите с голямо количество търпение. Тъй като почивката на един българин никога не може да е перфектна, ще се наложи да преминете през куп препятствия, сред които са : множество „леко" почерпени туристи, неустоимото слънце, което кара тялото ви да играе ролята на разтапящо се кубче лед и безкрайни лабиринти от бетон. Преминавайки през всичко това, спокойно може да потърсите място за себе си, семейния антураж, който неотлъчно ви следва и естестено за вашия плажен чадър.
Вариантите за настаняване по плажната ивица не са много. Или захвърляте вашия чадър и плащате за такъв под наем, или забивате чадъра във водата и се печете на дюшек, или постилате хавлиите си на асфалта преди плажа и чадъра отново остава излишен. След дълго лутане все пак успявате да намерите местенце на пясъка, където да разположите една хавлия - и това ви е много! Дистанцирайте се от опаковките и празните шишета, изоставени от предхождащите ви летовници. Не се разсейвайте от пясъчните лавини, които стремително са ви облели, миг след като сте се настанили на хавлията си. Ако все пак не можете да се примирите с този факт, най-добре е да влезете във водата.
Внимание! Не обръщайте внимание на плаващите торбички, които обезпокоително много наподобяват на медузи. В нашето море има от всичко по много. Водораслите, плаващите отпадъци и медузи, както и слънчогледовите семки, наподобяващи щипалки са неизменна част, съпътстваща престоя ви на плажа. Ако в далечината зърнете човек, здраво стъпил на хавлията ви, не се притеснявайте, най-вероятно се опитва да изтръгне кучето си от вашето място. Най-добре не стъпвайте боси по пясъка, освен ако не искате да се натъкнете на изхвърлен плажен чадър или стъкла от бутилка.
Ако този вариант не е по вкуса ви, изберете спокоен ден на басейна. На първо място изминатото от вас разстояние ще бъде доста по-малко от пътя до плажа. За сметка на това, тук борбата за свободни места е доста по-ожесточена от плажната. След като сте пропуснали обяда си от чакане, има минималистична възможност да намерите свободен шезлонг. Абстрахирайте се от шума около вас и не обръщайте внимание на дамата, която говори на висок глас точно до ухото ви. Тук пясък няма, но пък като бонус получавате мокрене до кости от неконтролируемо бягащите около вас малчугани.
Влезте в басейна, но не обръщайте внимание на съмнителното петно, което току що се образува около смеещия се човек. Насладете се на хлорната миризма. Когато сте във водата, не пропускайте да оглеждате небето за случайно падащи около вас индивиди, особено ако споменатите са с бутилка в ръка. Ако видите такъв неидентифициран летящ обект, пазете се, най-вероятно след него летят още няколко подобни. След като решите, че сте се разхладили, а и летящите командоси са ви дошли в повече, внимавайте, мокрите крака в комбинация с плочките около басейна са коварна „атракция". Ако не успявате да намерите шезлонга си, не се притеснявайте той си е там, просто настанилият се е друг. Потърсете хавлията си около някое от кошчетата за боклук, прилично опакована в едър черен чувал.
Въпреки описаните зрелища, черноморието има и своите положителни страни - морските залези, песните на чайките, слънчевите лъчи, плажните алеи, веселите моменти и незабравимите спомени. Черно море е наше и изкусителните „атракции", които предлага, ще се променят, тогава, когато всеки от нас спре да попада в тяхното сътворяване. Все пак един гларус, лято не прави!
Автор: Пламена Джигова
