Генералният консул на Република Турция Нурай Иньонтепе показва свои картини в самостоятелна изложба. Нейното откриване се състоя в края на седмицата в художествена галерия на дружеството на бургаските художници ул. "Александровска". Това стана само ден след отбелязването на 95-та годишнина от създаването на турската република. Откриването на експозицията под звуците на произведения на Йохан Себастиан Бах уважиха ценители на изкуството, приятели на автора и представители на местната и държавна власт.
Нурай Иньонтепе пое поста в Бургас от месец март 2018 година, но е бил на дипломатически мисии в много страни от Европа. Във всяка една от тях е носел със себе си картините си и е саздавал нови. Част от произведенията са в стил контемпорари. Дипломатът обаче не се ограничава нито в стила, нито по отношение на техниките, които използва.
Ето какво сподели за своята страст и следващите си арт проекти пред Дарик:
Г-н Иньонтепе, това коя поред ваша изложба е?
Това ми е първата изложба. Но от януари се надявам да организираме нещо, което да сюрпризира с интересни творби и автори българските любители на изкуството. Предвиждам да направим изложба на хора, които никога не са се занимавали с изкуство. Преди това те ще изкарат малък курс по рисуване. Идеята ми е да се организират тези обучения за младежи, които не учат и не работят. Целта, разбира се няма да бъде създаването на невероятни художници. Но ще спомогнем младите хора да се докоснат до изкуството и да придобият самочувствие. Проектът не включва само Бургас, но и Варна и дори Долни Чифлик. След обученията с техните творби ще направим изложба.
Вие лично от кога се занимавате с изкуство и искал ли сте да се отдадете изцяло на него?
Първите си творби сътворих, когато бях в прогимназията. Те много се харесаха. Правих различни макети, които се използваха в панаири и разнообразни мероприятия. Но един мой приятел, който се занимава с изкуство, ми препоръча да се ориентирам към нещо, с което ще мога да се прехранвам. Казват, че да се заниваш само с изкуство не е професия. Така първо станах дипломат и след като вече печелех достатъчно, започнах наново да отделям време и да се занимавам с изкуство. Вероятно, когато се пенсионирам ще се посветя изцяло на изобразителното изкуство.
Платната, които представяте в Бургас какъв период обхващат? В тях присъстват и канализационните шахти на Бургас и на други европейски градове.
От 2005 година досега създавам картини и ги нося със себе си навсякъде, където ме изпратят като дипломат. Рисувам, когато намеря възможност. Обикновено това се случва, за да се успокоя след много напрегната работа. Вдъхновявам се от природата - морето и дори парка. Използвам всяко свободно време и когато релаксирам.
Каква техника за рисуване използвате?
Нямам ограничения в техниките на рисуване. Например, сред платната ми присъстват много капаците на отводнителните шахти на градовете, в които съм бил представител на държавата. Не мога да си представя друга техника освен сухо боядисване. За апликациите на сушени цветя се използва винаги един цвят. А за по-забавните ми творби, залагам на акварела. Не съм привързан към точно определена техника. Утре мога да направя нещо ново с похват, който досега не съм използвал.
Едно от платната ми е вдъхновено от символ, който видях по време на полет в самолета. Формите ме впечатлиха и започнах да работя с материи. Символа беше малък, с размер на монета от един лев, но аз го изобразих върху голямо платно. Завърших го през 2011 в Норвегия. Чак по-късно установих, че това произведение, всъщност е взето от Зеленото тюрбе /гробницата/ в Бурса на Мимар Синан, но е в различни цветове от моята картина. в Швейцария един психолог ми каза, че съвременното тълкувание на тези фигури. Поздрави ме, защото и тогава провеждахме курсове за безработни младежи по изобразително изкуство. Та картината символизира семейството. Триъгълниците са родителите и детето, квадратите са символ на дома, а шестоъгълниците са обществото. Това, което ги сближава и ги събира в едно е любовта. Ето защо това е картина, символизираща преди всичко любовта. Безработните младежи имат нужда точно от това - любов и чувство, че са успели в нещо.
