Завесата се спусна, публиката се разотиде, а продуцентите на голямото предизборно шоу наплюнчиха моливите и се отдадоха на тежък размисъл по темата
„Защо имаше малко зрители за нашата драма, комедия, трагедия, водевил, бурлеска, филм или мюзикъл" или каквото там са режисирали според партийните потребности.
Да започнем оттам какви бяха предложенията на партийния театрален и кино афиш през този предизборен сезон на сцената в Бургас.
ГЕРБ сенчъри фокс поставиха на сцената своя прочит на филма „В какво се превръщат мечтите на Бургас" и се оказа, че играта им се хареса не само от мечтатели, но и от реалисти. Не само главните герои, а и голяма част от статистите бяха почти убедителни в своите роли и накараха зрителите да бъдат обсебени от спектакъла и от внушенията му. Постановката се игра пред пълна зала и макар че някои от конкурентите злобно изсъскаха през зъби, че билетите на доста от зрителите били купени от касата на продуцентите, накрая това нямаше никакво значение.
Бургазлии повярваха в тези мечти и ги приеха като свои. Независимо от това, че някой от второстепентните актьори преиграваха и театралничеха демонстративно, въпреки това, че репликите на някои от масовката бяха безмислени, макар че на моменти филмът залиташе към леко фантастични сюжети, всичко това просто изгуби значение, защото главният герой през цялото действие се държа адекватно, влезе напълно в ролята си и показа, че този филм го е играл, играл и може да го играе пак без никакви усилия. Неслучайно тази продукция си осигури 70% от зрителите за следващите четири сезона.
Все още непознатото за мнозина театрални критици четирибуквие НФСБ брадърс, зад което се крие изключително работоспособен сценарен екип, заложи на предизборната опера „Сами срещу всички".
От либретото, което беше раздавано и разяснявано денонощно на зрителите, ставаше ясно, че ни предстои да видим съвременна трактовка на битката между шепата спартанци на Леонид срещу армията на Ксеркс.
Ключова сцена от спектакъла беше, когато пратениците на Ксеркс казаха на бургаските спартанци да се предадат, защото върху тях ще се изсипят толкова много стрели, които ще затъмнят небето. Тогава те гордо отвърнаха, че изобщо не им пука, защото в телевизията си имат достатъчно осветители и тъмнината не ги плаши.
В случая на сцената „симеоновците" на Валери постигнаха повече от добър резултат в боксофиса заради всеотдайната си игра срещу легионите на ГЕРБ. Почитателите на този вид театър от самото начало знаеха без никакви уговорки кои са добрите и кои са лошите, ето защо билети си купиха 11% от зрителите.
От БСП продакшънс заложиха всичките си надежди на съвременната трагедия с препратки към древногръцките митове „Павел и Минотавъра"
В интерес на истината продуцентите бяха избрали след продължителен кастинг качествен актьор за главната роля, но за поддържащите май подкараха работата през пръсти. Малкото способни актьори стояха в неосветените ъгли на сцената и бяха получили незавидната роля предимно да мълчат, а останалите в предни позиции правеха онова, което в изтеклите четири театрални сезона правеха най-добре, т.е мълчаха изразително.
Но да се върнем към постановката. Също както в класиката и тук главният герой влезе смело в предизборния лабиринт, за да срази чудовищния управляващ минотавър. Оказа се, че на тръгване е получил освен мълчаливо потупване по рамото /какво друго можеше да получи от хора, които вярват, че мълчанието е злато и затова четири години са мълчали като пукали/ и полуискрени мълчаливи пожелания за успех от другите участници в спектакъла, както и партийно кълбо от прежда, което да развива по пътя си с цел да не губи вярната посока. Още след началните етюди в първо действие, когато съвременният персонаж от социалистическата митология юнашки замълча от няколко билборда и вестникарски карета се оказа, че партийни молци са изгризали преждата и нишката на Ариадна се скъса и той се загуби мълчаливо.
Зрителите предимно коментираха в какъв костюм е облечен и какъв часовник има героят, но не и какво и как играе на сцената. Май дори и не го чуха и не разбраха от името на коя точно театрална трупа играе.
Всъщност според замисъла на постановката героичният и действиетлно много способен актьор нямаше много реплики, защото първо сценаристите не успяха да му отредят повече място в общия сценарий, продуцентите пък не популяризираха достатъчно добре премиерата, от рекламния отдел не осигуриха зрители за изявата, като се оправдаха, че хем не можели да гарантират свободни места хем не поемали отговорност за раздаване на гратис билети.
Все пак в редките случаи, когато на главният герой му се отдаваше да каже нещо, се оказваше, че репликите му са смислени и умни, но някой беше спрял озвучаването в залата и общо взето публиката пак нищо не чу.
Много късно от продуцентския екип се сетиха да осигурят жестомимически превод, от който стана ясно, че главният герой казва нещо за морето и за пристанището, но за негова беда повечето от зрителите в залата дали заради напредналата си възраст или заради това, че дори не можеха да плуват, а може би заради сухоземното си мислене никак не се трогнаха от морската тематика.
На всичкото отгоре през цялата пиеса Минотавъра изобщо не отрази сценарно хероя и дори не пожела да застане в пряк сблъсък срещу него, нищо че юнакът от левицата му обяви двубой насред агората.
Поради липсата на пряка битка малкото зрители започнаха да дюдюкат, а най-странното беше това, че част от екипа на продукцията сякаш се радваше доста на този провал и остана впечатление, че дори някой тотално е саботирал представлението.
Около 9% от зрителите си купиха билети, което класира БСП на трето място в боксофиса.
От задругата на сините смърфове подготвиха старателно мюзикъла „Дясно синелуние". Дори в името на театралните традиции се обединиха няколко опитни местни сценаристи и продуценти. Участниците в постановката играеха под преместваема синя шатра и показваха по улици и площади на зрителите как всички участници заедно сядат от дясната Му страна на Избрания в деня на изборния съд.
Дори в името на бъдещия успех на спектакъла по-можещите артисти отстъпиха част от своите реплики на по-малките си колеги.
Сините актьори бяха репетирали дълго, пяха силно и танцуваха вярно, но въпреки добрата им игра, накрая се оказа, че когато настана време за сядане до дясната Му страна на Избрания, там местата вече са били заети.
Независимите театрални критици намериха доста слаби места в сценария, после определиха като доста екзотична идеята на сините смърфове хем да поставят свой спектакъл на сцената без главен герой хем насред второто действие да призоват зрителите да отидат на кино и да гледат филма „В какво се превръщат мечтите на Бургас".
Зрителите послушно се вслушаха, отидоха на кино, ама забравиха да се върнат за синята постановка и накрая залата на театъра остана пуста.
Така за радост на местните злобни гаргамели „Дясно синелуние" събра едва около 2% в боксофиса, а на сцената останаха само две самотни сини смърфчета.
Продуцентите от студиото за партиен дизайн СуперСЕК подготвиха средновековна класическа пиеса „Среден кръст" и с нея успяха да покажат среден пръст на други конкурентни продукции.
Фабулата преведе зрителите през вълнуващи перипетии. В главната роля на Ловеца влезе опитен артист с два пълни театрални сезона зад гърба си и изигра ролята около средното равнище като се движеше по средата на сцената. Малко преди финала главния герой хвърли копието си като Свети Георги и успя да порази две цели. Ловната сцена предизвика интереса на зрителите и 2% от тях си купиха билети за представленията през следващите четири години.
От ДПС без много шум и скъп актьорски състав изиграха малката едноактна пиеса „Баклава". Тя се игра пред малобройни, но пристрастени към баклавата зрители, които показаха, че подобни спектакли май си имат постоянна аудитория в Бургас.
Сигурно затова 2.62% от зрителите си запазиха билети за спектакъла за четири сезона напред.
Продуцентите от Лидер малко изненадващо осигуриха място при раздаването на театралните награди на своята постановка „Христо и ковачите".
Веселяшката пиеса в три действия / сценарият също беше в три части, а прессъобщението за премиерата на спектакъла беше изложено в три страници/ разказа как миньорите от рудниците на цар Соломон изкопават вълшебен слитък и после от него ковачите изковават едно по-добро бъдеще за своя град или село и в края всички викат от сцената „Нека бъде топлина и топлофикация" и общо взето критиката и зрителите се отнесоха повече от благосклонно към пиесата въпреки традиционния сценарий.
Накрая за всеобща почуда и завист на другите партийни продуценти се оказа, че 2.51% от бургаските театрали са си запазили билети за постановките чак до 2015 год.
От киноцентър „Атака" се появиха за надиграването с римейк на „Подкрепете местния шериф". За главната роля беше избран сигурен актьор за спокоен спектакъл, който обаче получи подкрепа само за себе си, а останалите от театралната трупа бяха изпратени на място, където буря кърши клонове, а сабля връката на волен рицар ги свива на венец.
Много малко зрители си купиха билети, а това си беше направо провал.
В интерес на истината кажи речи всички реплики на героите в този спектакъл и целият сценарий парадоксално бяха построени върху реклама на друга продукция.
През трите действия на „Подкрепете местния шериф" сигурният актьор прекъсваше действието и извън сценария или пък според него рецитираше с апломб „Всички хубави постановки на бургаската сцена са станали с нашата подкрепа и с наше участие", но за беда зрителите в залата не можеха да го чуят, защото в ушите им се набиваше най-вече гласа на един белокос суфльор с черна кожена мантия, който постоянно излизаше на сцената и крещеше, че всички са предатели или цигани и размахваше юмрук.
Май тази авангардност провали ефекта от постановката.
Затова малцина зрители поискаха да гледат този спектакъл.
И тук някъде се нарежда римейкът на „Криворазбрана цивилизация" на местния драматург, продуцент и характерен актьор Въ. Стойновский.
Той се опита да възроди много от традициите на политическия театър в Бургас. Подходи към своето участие максимално отговорно. Репетициите му продължиха близо четири години под ръководството на мастити театрални педагози. Той споделяше, че се готви за първа награда и в много моменти се държеше така сякаш вече я беше спечелил.
Оказа се, че неговият прочит на възрожденската постановка е повече от авангарден, защото реши да я представи пред зрителите като ...моноспектакъл.
Сценарият му беше изпипан до най-малка подробност, актьорската игра добра, сцената отлично подготвена, декорите стилни, залата модерна, но...в деня на премиерата се оказа, че местата са заети не от зрители, а от пресметливи и хитри клакьори.
Те поръкопляскаха малко и си заминаха без да им пука за усилията и страстта на актьора.
Накрая пред почти празната зала той призна, че спектакълът му е провал, че бургазлии за направили своя цивилизационен избор и са игнорирали „Криворазбраната цивилизация" и се извини на своите колеги за проваления сезон.
Всъщност около него нямаше нито един колега актьор или поне клакьор, за да чуе тези извинения, но това беше повече от нормално, защото при моноспектаклите около успехите се нареждат стотици и хиляди, а провалът обикновено е притежание само на един.
Така моноспектакълът на характерния актьор Въ. Стойновский се превърна в гражданско позорище, което беше свалено набързо от театралния афиш.
И стигаме до още един първоначалво силен претендент за място на сцената. От сценарния екип на театъра за хората от народа избраха да запленят зрителите с гражданската драма „Климати" по произведението на Мороа.
За разлика от оригинала тук в потановката сюжетната линия преминаваше през разкриването на измами, кражби, престъпления, хипотези, разследвания и обвинения, дори направо присъди за хора с престъпни намерения и деяния.
Акторите начело с главния продуцент Жорж Иванофф бяха избрали нетрадиционен подход и докато играеха, обясняваха на посетителите в залата, че седалките, върху които те седят, са внос от Турция, постоянно декламираха, че някой е прибрал печалбата от продадените билети за всички спектакли, уведомяваха, че друг е поправил некачествено покрива на театъра на силно завишени цени, че всеки момент тук трябва да влязат прокурори и полицаи и прочие такива неконвенционални театрални техники, които объркаха зрителите.
Оказа се, че на всичкото отгоре някой в бързината беше пропуснал да преведе съдебно-полицейския жаргон от пиесата на достъпен език за публиката, което съвсем я направи неразбираема. Театралите така и не разбраха това игра ли е или документалистика. Освен това в залата духаше вятър и се оказа, че климатичните промени допълнително попречиха на пиесата „Климати" да привлече много зрители.
И тази постановка претърпя провал и декорите заедно с актьорите бяха захвърлени на тавана на театъра.
Така на сцената останаха само няколко актьорски състава, които получиха правото да играят своите пиеси през следващите четири сезона.
А зрителите се заканиха, че ако някои играе фалшиво независимо дали е от най-голямата трупа или от най-малката, ще го свалят от сцената има няма след четири години.
