„Партия Х покани децата на Бургас да нарисуват с цветни тебешири своя град. 213 деца на възраст между 5 и 12 години се включиха в авангардното събитие по инициатива на г-н, г-жа, другаря, другарката, председателя, лидера...човека, приятеля, ръководителя, собственика и т.н
С тази инициатива искаме да покажем на бургазлии и гостите на града, че за нашата партия, движение, съюз, коалиция децата и създаването на условия за устойчивото развитие на талантите и уменията им са основен приоритет – заяви пред стотиците присъстващи г-н, г-жа, другарят, другарката, председателят, лидерът...човекът, приятелят, ръководителят, собственикът, благодетелят и т.н
Нещо подобно лицесъзрях тази сутрин на монитора на компютъра си. Информацията се беше разпростряла на около три страници текст и дърпаше най-тънките струни на човешката душевност. При мен обаче струната се скъса.
Уважавам страшно много хората, които са обществено активни и допринасят с усилията си много за града, селото, махалата и квартала си. Но в този случай леко се стресирах.
Бях изкаран от равновесие, защото знам, че до края на месец октомври такива новини ще зачестяват все повече.
Заради наближаването на местните и на президентските избори, които тази година са съчетани в една дата, в партийните щабове започнаха да вдигат пак пушилка.
Тамошните мозъчни тръстове, криейтив отдели, консултанти, мислители и мъдри старейшини дадоха сигнал за мощна артилерийска канонада от активности на партийните вождове, с която трябва да се постигнат високи избори резултати.
Облъчването върви с пълна сила и новините за творчески изяви на един или друг партиен кадър стават все по-пълноводни.
Един лидер оплеви градината си и това беше представено пред целокупното човечество като невиждана и разтърсваща по мащабите си екоакция, която ако не днес, то утре ще възстанови екологичното равновесие на Балкански полуостров. Предполага се, че децата са взели пример от добрия чичко. Родителите им също.
Втори кандидат меси сръчно хляб и просълзи съграждани и съселяни, че и виделите какво ли не журналисти. Най-вероятно децата в този град също са поискали да се научат да месят хляб както чичкото. Майките и бащите и те са понамачкали някой друг комат.
По друго време в друг свят лансираха елементи на селска спартакиада от аграрен характер, пък режеха и ядоха дини на корем, нищо чудно и да се надплювали със семки, но събитието беше мило и зарадва децата...гарантирано и майките и татките.
Пак в името на децата се инициира лют обществен дебат за платените данъци, за неплатените данъци и за това кои неплатили данъци родители могат да разчитат на детска градина за децата си и кои други неплатили данъци родители не могат да разчитат на детска градина. Ама едните деца с неплащащи родители били заченати "ин витро", а другите деца с неплащащи родители били "ин вътро" пардон "ин виво" затова първите трябвало да имат бонус, а за вторите конус.
Но пък темата е изключително сериозна, така че нека сме по-внимателни с нея, защото на много майки и татковци изобщо не им е до шеги или до политика. Само дето аз се чувствам леко прецакан, че съм платил данъците си. Но за такива като мен казват "Имал си бол парици, платил си" и нека тогаз хак да ти е и да ти е ин вътре.
Изобретателни десноцентристи пък призоваха деца да рисуват през почивните дни... имаше бурни рукоплескания от десноцентристи и вълнение у младите таланти.
Идейни и продуктивни другари пък сложиха на изявата си червен код, без да осъзнават риска от възприемане на това послание като сигнал за предизборно неразположение и без да отчитат, че това може да доведе до недостиг на народна любов, съответно до липса на следизборно зачатие и накрая да бъдат принудени да сменят „код червено” с „Код счупена стрела”. Слава богу, поне тук нямаше деца, но пък те и не гласуват.
Гласуване ли казах. Ами да...точно за това е всичко.
Първенството по „милване на детски главици” започна и в партийните щабове трескаво мислят как да съберат децата, че покрай тях и родителите им, бабите и дядовците също.
Затова ще ставаме свидетели на какви ли не абсурдни почини, кампании и инициативи, които винаги завършват по един и същи начин.
Г-н, г-жа, другарят, другарката, председателят, лидерът... човекът, приятелят, ръководителят, собственикът, благодетелят и т.н бива заобиколен от деца и журналисти и започва стръвно да милва детски главици, докато бъдат направени всички необходими фотоси и видеоматериали и докато косите на нещастните малчугани се наелектризират до такава степен, че малките могат да продават ток на някоя закъсала икономика.
А нещата са толкова прости.
Ако си бил в управлението и си работил здраво за хората през изминалите години, ако си решил важни и наболели обществени проблеми... то тогава не ти е нужно да рисуваш по плочките, да кърпиш чорапи на социално слаби, да плевиш, да къпеш бездомни котки, да миеш еднопосочни улици без изход, да копаш първа копка на улична чешма, да ядеш боб чорба в работнически стол и прочие такива чудновати активности. Не е нужно, ако наистина си работил и направеното е пред очите на всички.
Ако си бил извън управлението, но не си спирал да го сръчкваш и да му посочваш кривиците, да виждаш проблемите и да предлагаш решения за тях и то толкова добри решения, че щат не щат управляващите са ги прилагали и на всички е ставало ясно,че умният си ти... то тогава изобщо не ти е нужно да да рисуваш, да кърпиш чорапи на социално слаби, да плевиш, да къпеш бездомни котки, да миеш еднопосочни улици без изход, да копаш първа копка на улична чешма, да ядеш боб чорба в работнически стол и прочие такива чудновати активности. Не е нужно, ако наистина си бил активен и казаното от теб и предложеното от теб е довело до напредък и всеобща полза.
Затова, имам персонална молба към всички лидери. Фокусирайте се върху програмите си и предложете на хората идеи и посоки, които да ги възпламенят и мотивират да ви последват дори и по най-трънливия път.
Бъдете честни с хората и не милвайте в несвяст детски главици, защото това никога не води до добро.
От личен опит ви го казвам.
Преди години един кандидат за кмет понамилва стотина главици и обеща на децата от едно училище да им построи спортна зала. Там още няма спортна зала, но и кандидатът отдавна го няма.
Пак преди години в центъра на Бургас един кандидат-президент помилва по главата невръстния ми тогава син и се случиха две неща.
Късно вечерта Виктор вдигна много висока температура, а кандидатът за президент безславно загуби изборите.
Същият не беше открит за коментар.
