Всяка прилика с отминали времена и събития е абсолютно случайна
Те са млади. Силни, непоколебими и смели. Стоят изправени като гора от стомана, а погледите им са насочени към трудностите пред тях като бойни дула.
Изпълнени са с решимост. Очите им светят.
Присвяткат и светкавиците на фоторепортерите, дошли да документират за идните поколения героичното им дело.
Те са млади и затова не се огъват пред нищо. Дошли са тук, за да победят.
Никой не може да премине през тях, не че някой се опитва, но наистина никой не прави опит да ги преодолее.
Няма да стане, няма да премине, но пасаран.
Настава вечер, месецът изгрява, звезди обсипват свода небесен, а понеже те са млади, запяват песен за живота чудесен.
Часовете до утрото са много, но никой не отстъпва. Защото в тия нови ескадрони в устрема им милиони погледи са приковани. Но в утрото пак ще бъдат с тебе народе мой, защото те обичат.
Наистина са млади. И хубави. И горди и имат силен младежки глас. Те са нашето бъдеще. Гласовете им чувам. Говорят си, че няма да се предадат, няма да напуснат огневата линия, тъй де, периметъра, който са заели. За да бъдат първи!!!
Така им е казано и те изпълняват. Знаят, че повелите трябва да се изпълняват, защото строят живота нов, гордо знаме им е Ботев, пръв учител лидер нов.
Ах, летете ескадрони...всъщност не литвайте още, защото утрото е далеч и трябва да бъде дочакано. Ако литнете, ей тамо са вразите и ще заемат като едното нищо мястото ви.
Те са млади. Стоят тук от вчера. Цяла нощ. Сами срещу комари, кошмари и подли конкурентни твари.
И слънцето се показва от изток и радостни възгласи огласят града.
Те победиха. В цялата страна победиха. Навсякъде.
Не са мигнали. Не са подгънали крак. В миг на слабост някои са стояли на един крак, за да почива другият, но не са мръднали. Никой не е напуснал своя пост.
Те са млади и силни.
И ето. Зора се зазорила мила моя майно льо, зора зазорила и идва лидерът им и те го посрещат свежи и без видими следи от умора.
Зора зазорила , войска завървяла и Партията регистрирала.
Те победиха. Бяха първи. В цялата страна.
А един от победените и регистрирал се трети, пети или десети злобно просъска
„Първите паднаха в кърви, последните станаха първи"
Какво друго му остава, освен да се прави на умен. Завижда, защото около него няма млади.
В памет на безименните герои, които спят, пардон не спят, а стоят пред общинските избирателни комисии, за да регистрират партиите си ПЪРВИ.
Поздравления към младите хора, които доказват силата и волята си, по такъв необичаен начин в цялата страна.
Само се питам дали на някои от хроникьорите и клакьорите, които изпращат бюлетините от предизборния фронт му е направило впечатление, че лидерите идват чак на сутринта и вероятно през героичната нощ са....с извинение спяли.
Цялата история ми прилича на възторжена масовка от времената, които всички вкупом заклеймихме и отрекохме, ама нали е казано, че нищо не е забравено и всяко ново, всъщност е добре забравено старо.
А ако трябва да бъда честен, аз бих се впечатлил май повече от новина, която съобщава, че един лидер на една партия сам е стоял пред избирателната комисия цяла нощ, за да излъчи силно послание към всички избиратели. „Първи сме тук и сега, после пак ще е така"
Ама, какво ли разбирам аз от партийно строителство. Не ми обръщайте внимание.
Апропо, ще се редите ли и пред моята врата преди изборната нощ, за да ми вземете първи гласа?
Да ви кажа, че не е нужно да се морите, защото аз и без такива напъни си гласувам винаги.
