САЩ използват ракети "Пейтриът" за 4 милиона долара, за да свалят дронове на стойност между 20 000 и 50 000 долара.
Войната в Иран напомня един стар урок за военните разходи.
Преди шест века, на кален терен край Аженкур в Северна Франция, малобройната и полугладна английска армия на крал Хенри V се изправя срещу цвета на френското рицарство. Френските рицари били изключително скъпи бойци. Всеки тежковъоръжен воин бил резултат от години подготовка, а бронята и бойният му кон представлявали огромна инвестиция.
Английските стрелци обаче разполагали с дълги лъкове, които стрували малко и били използвани от мъже, обучавани във всяко село на кралството. Когато залповете започнали, рицарите падали със стотици. Количеството надделяло над качеството, а калта допълнително наклонила везните. Франция губи битката, но истинското поражение във войната идва не със смъртта на бойното поле, а с невъзможността да бъдат заменени загиналите.
Ракетите "Пейтриът" са върхово инженерно постижение, плод на десетилетия натрупан технологичен опит, изискващи труда на стотици, вероятно хиляди хора. Иранските дронове, които те прехващат, са като стрели – евтини, масови и лесни за производство.
От февруари насам САЩ са изстреляли над 1300 ракети "Пейтриът" срещу ирански ракети и дронове. Всяка струва около 4 милиона долара, за да унищожи оръжия на стойност между 20 000 и 50 000 долара. При сегашния производствен темп на „Локхийд Мартин“ ще са нужни две години, за да бъдат възстановени количествата, изразходвани само за последните два месеца и половина. Това е икономиката на поражението и противниците на Америка отлично я разбират.
Всяка ракета "Пейтриът" зависи и от вериги за доставки, които Вашингтон не контролира напълно. Американските насочващи чипове например разчитат на хелий, а доставките му бяха нарушени от войната в Иран. Дори Конгресът утре да отпусне средства за 10 000 нови ракети, суровините и газът пак трябва да бъдат осигурени, работната сила обучена, а производствените линии подготвени. САЩ започват да изпитват недостиг на суровини за своите високотехнологични оръжия, докато противниците им заливат бойното поле с евтини дронове.
Изтребителите от следващо поколение, самолетоносачите за милиарди долари и редица други системи са технологични чудеса, но броят им е твърде малък, заменят се трудно и затова са прекалено ценни, за да бъдат рискувани.
Технологичната сложност се е превърнала в слабост. Украйна показва друг модел. Всеки ден от украинските производствени линии излизат над 1000 дрона прехващачи на цена между 1000 и 3000 долара за брой. Конструкцията на атакуващите дронове, произвеждани в Киев, се променя в рамките на месеци, а не години, двигателите се обновяват още по-бързо, а софтуерът за насочване – за броени дни. Чрез ниски разходи и бързо усъвършенстване на прости технологии в голям мащаб Украйна постига опустошителен ефект.
Зад тази демонстрация на сила стои пазар, изграден от държавата. Програми като Brave1 свързват инвеститорите директно със стартъпи и с войниците на фронта, осигурявайки бърза обратна връзка. Така една страна във война успява да поддържа над 2000 отбранителни компании и производствени цикли, които преминават от идея до фронтово използване за месеци, а не за години.
Миналата година Украйна е произвела 4 милиона дрона, а тази планира да достигне 7 милиона – десет пъти повече спрямо производството преди три години.
Това не остава незабелязано. Монархиите от Персийския залив, които десетилетия наред купуват американско въоръжение, вече гледат към Киев като партньор в дроновата война. Украинските модели са евтини, произвеждат се бързо и продължават да се развиват в реални бойни условия на фронта в Донбас.
Докато САЩ са предпазливи дори към близките си съюзници при предоставянето на крилати ракети, Украйна предлага различна алтернатива. Достатъчно е да се припомни операция „Паяжина“ от юни 2025 г., при която над 100 дрона бяха прехвърлени тайно дълбоко на руска територия и удариха четири авиобази и 41 самолета, включително стратегически бомбардировачи, нанасяйки щети за около 7 милиарда долара.
За Украйна това е икономиката на победата: оръжия за милиарди долари, унищожени от дронове на стойност около 2000 долара всеки.
Лекът за проблемите на армиите в НАТО не е поредната свръхсложна платформа. Необходима е индустриална база, способна да превърне една идея в милион произведени единици за година. Това означава пренасочване на граждански производствени линии към отбраната и договори за производители, които могат да доставят по 100 000 дрона месечно, а не по десетина платформи за десетилетие.
Целта вече не е създаването на перфектното оръжие. Създаваш най-доброто, на което си способен. След това го правиш отново, с 90% от качеството, при 80% от цената и за 50% от времето. После повтаряш процеса отново и отново, хиляди пъти повече. Така не просто пълниш арсенала, а изграждаш система, която да го поддържа пълен.
Във войната с Иран Западът се въоръжава като французите при Аженкур, когато всъщност се нуждае от армия стрелци с лъкове.
