15-годишният възпитаник на Търговската гимназия в Бургас, Александър Атанасов е само от година част от Спортен клуб „Бей Син“, в който тренират шампионите на страната, но вече е завоювал две титли. В клуба а шампионите на България по ушу, той се е насочил към дисциплината Нан-чуан. Краткият период в сферата на източните бойни изкуства, всъщност за него не означава малко тренировки, напротив. Алекс тренира усилено и това стана причина да представи достойно страната ни по време на Световното първенство по ушу за младежи през 2016 в Бургас. Той беше част от Националния ни отбор и е един от учениците, за които президентът на Българската федерация по ушу, ръководител на СК „Бей Син“ – Бургас и собственик на генералния спонсор на Световното първенство, строителна фирма „Бургос Строй“- Стефан Колев, дава мило и драго за да стимулира развитието му в спорта. Мечтата на Александър е да стане световен шампион и да бъде треньор.
Как се насочи точно към този спорт?
Една от причините беше възможността да тренирам, защото имах свободно време. Баща ми ми помогна да избера точно този спорт, защото беше виждал как тренират децата в „Бей Син“ и какви добродетели развиват. Той е близък с треньорите и така за първи път преди по-малко от година влязох в залата. Още от първия ден много ми хареса и реших, че не искам да се отказвам.
Кое е първото състезание, в което взе участие и показа добър резултат?
Републиканското първенство в Русе през февруари 2016 година. Имаше страхотен адреналин, разбира се и напрежение, но това още повече те стимулира да се представиш достойно. Там заех четвърто място. Можех и по-добре да се представя, но за това си дадох сметка след като анализирах резултатите. Все пак тогава още бях в началото. Така започнах да тренирам с по-голям хъс.
През септември 2016 ти влезе в надпревара с най-добрите в този спорт от 5 континента, по време на Световното първенство за младежи. Ти стана 17-ти в света.
Най-голямото предизвикателство в нашата дисциплина е да се състезаваш срещу китайските бойци. Те са най-добрите в света и до колкото знам те учат само и единствено това, насочват цялата си енергия в това да се развиват Нан-чуан и подчиняват времето си на спорта. Мечтата им е един ден да победя китайски състезател. За жалост като правя план на развитието си в ушу, има още доста хляб да изям за да ги стигна.
Трудни ли са тренировките?
Да, разбира се. Изискват се тренировки, умения постоянство. Преди Световното първенство през лятото тренирахме г-н Колев всеки ден по близо три часа сутрин и вечер. Понякога една тренировка изглежда по стъпки и хореография на екшън филм с Джеки Чан, но зад това се крие сериозна упоритост и труд.
Има ли страх?
Да особено на първото състезание сърцето ми щеше да изскочи. Но има и друг детайл – понякога, когато си зала, а не пред публика може и да не се представиш добре, но знанието, че се състезаваш от теб се очакват резултати, понякога е стимул на самото състезание да надскочиш себе си.
Помагат ли ти тренировките по ушу в реалния живот?
Определено. Продължителното време в залата за тренировки няма как да не даде отражение на живота ти. Аз лично преди това бях много гневен, ядосвах се бързо. Сега покрай спорта съм далеч по-спокоен, не давам воля на всяка емоция, успявам да ги овладея. Станах и по-съсредоточен.
Хубавото в „Бей Син“ – Бургас е, че всички ние сме като един екип, като едно семейство. Даваме си подкрепа, заставаме един зад друг. По време на тренировки правим анализ на резултатите си, което е много добре, защото понякога другите ти помагат да разбереш къде грешиш и къде имаш нужда от помощ.
За какво мечтаеш?
Бих искал да завоювам титла. Да представя страната си достойно. Мечтая един ден да съм треньор като моя треньор, да се посветя на спорта и на децата, които да обучавам. Разбира се мечтая и да пътувам и да описвам интересните места, които посещавам.
Как се насочи точно към този спорт?
Една от причините беше възможността да тренирам, защото имах свободно време. Баща ми ми помогна да избера точно този спорт, защото беше виждал как тренират децата в „Бей Син“ и какви добродетели развиват. Той е близък с треньорите и така за първи път преди по-малко от година влязох в залата. Още от първия ден много ми хареса и реших, че не искам да се отказвам.
Кое е първото състезание, в което взе участие и показа добър резултат?
Републиканското първенство в Русе през февруари 2016 година. Имаше страхотен адреналин, разбира се и напрежение, но това още повече те стимулира да се представиш достойно. Там заех четвърто място. Можех и по-добре да се представя, но за това си дадох сметка след като анализирах резултатите. Все пак тогава още бях в началото. Така започнах да тренирам с по-голям хъс.
През септември 2016 ти влезе в надпревара с най-добрите в този спорт от 5 континента, по време на Световното първенство за младежи. Ти стана 17-ти в света.
Най-голямото предизвикателство в нашата дисциплина е да се състезаваш срещу китайските бойци. Те са най-добрите в света и до колкото знам те учат само и единствено това, насочват цялата си енергия в това да се развиват Нан-чуан и подчиняват времето си на спорта. Мечтата им е един ден да победя китайски състезател. За жалост като правя план на развитието си в ушу, има още доста хляб да изям за да ги стигна.
Трудни ли са тренировките?
Да, разбира се. Изискват се тренировки, умения постоянство. Преди Световното първенство през лятото тренирахме г-н Колев всеки ден по близо три часа сутрин и вечер. Понякога една тренировка изглежда по стъпки и хореография на екшън филм с Джеки Чан, но зад това се крие сериозна упоритост и труд.
Има ли страх?
Да особено на първото състезание сърцето ми щеше да изскочи. Но има и друг детайл – понякога, когато си зала, а не пред публика може и да не се представиш добре, но знанието, че се състезаваш от теб се очакват резултати, понякога е стимул на самото състезание да надскочиш себе си.
Помагат ли ти тренировките по ушу в реалния живот?
Определено. Продължителното време в залата за тренировки няма как да не даде отражение на живота ти. Аз лично преди това бях много гневен, ядосвах се бързо. Сега покрай спорта съм далеч по-спокоен, не давам воля на всяка емоция, успявам да ги овладея. Станах и по-съсредоточен.
Хубавото в „Бей Син“ – Бургас е, че всички ние сме като един екип, като едно семейство. Даваме си подкрепа, заставаме един зад друг. По време на тренировки правим анализ на резултатите си, което е много добре, защото понякога другите ти помагат да разбереш къде грешиш и къде имаш нужда от помощ.
За какво мечтаеш?
Бих искал да завоювам титла. Да представя страната си достойно. Мечтая един ден да съм треньор като моя треньор, да се посветя на спорта и на децата, които да обучавам. Разбира се мечтая и да пътувам и да описвам интересните места, които посещавам.
