През пролетно-летния сезон при високи температури и увеличена влажност, се създават добри условия за увеличаване числеността на кърлежите, с което силно нараства и рискът от заразяване с пренасяните от тях инфекции. Обикновено паразитите се активизират в началото на април и са жизнени до края на септември. През м. май тяхната численост се повишава, а юли и август намалява. От месец април се подават първите сигнали за ухапвания от кърлежи на деца и възрастни в Благоевградска област, отчитат от Регионалната здравна инспекция.
Кърлежите са много малки паразити. Размерът им е променлив, в зависимост от вида, пола, етапа на развитие и консумираната кръв.Женските кърлежи са по-едри от мъжките.Големината на кърлежите варира от точица до зърно на леща. До превръщането си във възрастни, кърлежите преминават през четири фази на развитие: яйце, ларва, нимфа и кърлеж.Във всеки етап след яйцето те смучат кръв. Всички имат по осем пипала (крака), а ларвите и нимфите-по шест. Твърдите кърлежи имат в горната си част хоботче, пригодено за разрязване на кожата и смукане на кръв. Над хранителния орган, често наричан глава, има щит. Той е твърда обвивка, покриваща изцяло или частично гърба, за защита от натиск и въздействия. Твърдите мъжки кърлежи са покрити изцяло с щит на гърба, а женските до 30%. С кръв се хранят основно женските кърлежи след оплождането.
В България кърлежите наброяват четиридесетина видове на фона на световното разнообразие от над 850. В нашата страна са разпространени кърлежи, принадлежащи основно на родовете Ixodes (I. ricinus, I. canisuga, I. hexagonus), Hyalomma (H. anatolicum anatolicum, H. marginatum marginatum), Dermacentor marginatus, Haemophysalis (H. leachi, H. parva, H. punctata), Rhipicephalus (R. bursa, R. sanguineus) и Boophilus annulatus. Всеки от тези кърлежи има специфични характеристики и любими приемници.
Най-често се срещат твърдите кърлежи Ixodes Ricinus. Иксодовият кърлеж обитава пасища, гори и планини. Най-често се среща в градски площи и паркове; градини и детски площадки. Паразитира главно в началото на пролетта и в късната есен. Пренася Кърлежов енцефалит, Лаймска болест (Лаймска борелиоза) и др.
Rhipicephalus sanguineus ( кафяв кучешки кърлеж ) паразитира по кучета, но в отсъствието им напада котки, дребни животни и хора. Развива се по-бързо и до четири месеца може да стане възрастен. Активен е в късна пролет до ранна есен и може да снася яйца два пъти годишно. Преносител е на Марсилска треска, пироплазмоза по кучетата и др.
Dermacentor marginatus ( кучешки кърлеж ) е по-едър и има отличителна емайлирана шарка по гърба и тялото. Живее сред ливади, дървета, пасища и тревни площи. Обичайно се развива за година. Той напада хищници, кучета, дребни животни, таралежи и др.Преносител е на Кърлежов енцефалит, Ку-треска, Туларемия и др.
Hyalomma marginatum паразитират най-дълго, от февруари до декември. Носители на Кримската Хеморалгична треска.
Съществуват още доста видове меки и твърди кърлежи в България. Често срещани други кърлежи са кокошинките ( Dermanyssus gallinae ), крастните кърлежи ( Sarcoptes scabiei ).
Кърлежите са кръвосмучещи ектопаразити, които участват в предаването на редица инфекциозни болести. Те не само пренасят, но и са резервоар на различни инфекциозни болести. Кърлежите са преносители на Лаймска болест, Марсилска треска, Кримска хеморагична треска, Ку-треска, Вирусен енцефалит, Туларемия и др.
