Жители на община Благоевград се поклониха пред паметта на Дякона по време на възпоменателна церемония, организирана от Община Благоевград на площад „Васил Левски“.
Венци и цветя в знак на признателност пред бюст-паметника на Апостола положиха заместник-кметът по строителство и сигурност Янко Янков, председателят на Общинския съвет Радослав Тасков, отец Петър от благоевградския Храм, „Въведение Богородично”, военно формирование 26400, представители на политически партии, културни институции, ученици и граждани.
По време на възпоменателната церемония учениците Виктор Стоилов от Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов", Адриан Мишев и Ваня Александрова от VIII „б“ на ПГСАГ „Васил Левски“ припомниха едни от най-знаковите моменти от живота и делото на националния герой, отдал живота си за Свободна България, а гражданите дошли да отдадат почит коленичиха пред паметта и делото на Апостола.
Васил Иванов Кунчев, е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Той е популярен с прозвището Левски и е едно от най-светлите имена в българските национално-освободителни борби. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция в района на Къкринското ханче. Присъдата издадена на Апостола е смърт чрез обесване, издадена на 14 януари 1873 г. и изпълнена на днешната през 1873 година в покрайнините на София. В последните си часове Васил Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов като в изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е”.
Вечни ще са словата на Апостола в предсмъртното му писмо: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“
Венци и цветя в знак на признателност пред бюст-паметника на Апостола положиха заместник-кметът по строителство и сигурност Янко Янков, председателят на Общинския съвет Радослав Тасков, отец Петър от благоевградския Храм, „Въведение Богородично”, военно формирование 26400, представители на политически партии, културни институции, ученици и граждани.
По време на възпоменателната церемония учениците Виктор Стоилов от Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов", Адриан Мишев и Ваня Александрова от VIII „б“ на ПГСАГ „Васил Левски“ припомниха едни от най-знаковите моменти от живота и делото на националния герой, отдал живота си за Свободна България, а гражданите дошли да отдадат почит коленичиха пред паметта и делото на Апостола.
Васил Иванов Кунчев, е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Той е популярен с прозвището Левски и е едно от най-светлите имена в българските национално-освободителни борби. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция в района на Къкринското ханче. Присъдата издадена на Апостола е смърт чрез обесване, издадена на 14 януари 1873 г. и изпълнена на днешната през 1873 година в покрайнините на София. В последните си часове Васил Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов като в изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е”.
Вечни ще са словата на Апостола в предсмъртното му писмо: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“
