Опитът на австрийския пилот Феликс Баумгартнер да скочи от ръба на космоса беше отложен за неопределено време заради силен вятър.
Скокът беше многократно забавян заради лошите метеорологични условия.
Причините за осуетената мисия се дискутират, но едната от тях е, че радиокомуникацията между капсулата и контролната зала е прекъснала.
Организаторите са категорични, че скокът все пак ще бъде направен, но в момент, в който времето ще позволи това. Кога обаче ще се състои паметният ден, предстои да се реши на извънредно съвещание на специалистите.
Австриецът трябваше да се издигне с балон до 36 километра над повърхността на земята и да скочи по скафандър, като планът беше той да се приземи някъде в Розуел, Ню Мексико, след не повече от пет минути.
Надеждата на Баумгартнер беше да развие скорост от над 1200 километра в час, с което щеше да се превърне в първия човек в света, успял да премине звуковата бариера с тялото си.
От височина 36 км и при температурата -44 градуса Феликс Баумгартнер щеше да има приблизително 5 минути и половина, за да достигне до земята. 35-ата секунда от свободния му полет щеше да го превърне в първия човек в историята, преминал звуковата бариера само по скафандър, категорични са специалисти.
Ако все пак реализира скока, Феликс ще бъде и първият човек, останал най-дълго в състояние на свободно падане.
Но с цената на какво австриецът се реши на това начинание?
"Последните няколко дни беше много тежко, времето бе постоянно лошо, не можех да ям, трябваше да стана в 1 ч. сутринта, за да мина през цялата процедура и после отлагахме заради времето. Излизането от капсулата си е същинска процедура, която съдържа 40 стъпки. Дори и една стъпка да бъде направена погрешно, цялата работа отива по дяволите", обясни Баумгартнер.
Според експерти, ако скафандърът се разхерметизира, тялото на Феликс ще се увеличи до 120 пъти за части от секундата. Това е само един от рисковете, които се крият в цената на славата, към която се стреми австрийският пилот.
Целта на Феликс Баумгартнер, както и на реализаторите на проекта, е да се направи значителна крачка напред в проучването на земната атмосфера.
Всеки детайл от мисията може да послужи за отправна точка на важни медицински и научни разработки в близкото бъдеще, допълват специалисти.
Досега никой в историята не е успявал да премине звуковата бариера без помощта на допълнителни, усилващи скоростта приспособления.
През август 1960 г. полковник Джо Китингър скочи от балон на височина 31 километра. Той обаче разви скорост от едва 988 км/ч в условие на свободно падане, което се оказа и основната пречка Китингър да нареди името си до тези на Армстронг и Гагарин.
