Поредица експлозии на звезди в края на живота си, т.е. свръхнови, в близост до Слънчевата система преди няколко милиона години са засипали Земята с дъжд от отломки, които вероятно са повлияли върху климата, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
Международен екип от учени изследвал 120 проби от радиоактивен изотоп на желязото - желязо-60, в седименти и земната кора в Тихия, Атлантическия и Индийския океан. Изотопът желязо-60 е индикатор за свръхнови. Пренесен в зрънца прах до нашата планета, той позволява да се датира мигът на експлозията.
Смразяващи данни за глобалното затопляне след 1997 г.
Учените установили, че концентрациите на желязо-60 са свързани с период, който обхваща между 3,2 милиона и 1,7 милиона години.
"Бяхме изненадани, че разликата във възрастта на отломките обхваща период от 1,5 милиона години", заяви Антън Уолнър от Австралийския национален университет в Канбера.
"Това навежда на мисълта за поредица, редували се една след друга свръхнови", допълни той.
Той е на мнение, че става въпрос за интересно съвпадение, тъй като по онова време на Земята настъпило застудяване и се преминало от плиоцена към плейстоцена.
Някои теории сочат, че космически лъчи от свръхнови вероятно са увеличили облачната покривка, се казва в комюнике на университета.
Въглеродните емисии са най-високи от 66 милиона години
Международният екип открил също желязо-60 от свръхнови отпреди около 8 милиона години. Учените смятат, че някои от тези свръхнови са били на по-малко от 300 светлинни години от Земята. Въпросните звездни експлозии вероятно са изложили нашата планета на бомбардировки с космически лъчи.
Радиацията е била прекалено слаба, за да предизвика масово изчезване на видове. Имало е обаче понижаване на температурите, довело до заледявания през плейстоцена, отбелязват учените.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
Източник: БТА
