С всеки изминал ден изкуственият интелект под една или друга форма все повече навлиза в работата ни, в ежедневието, в бита, в свободното време... Тенденциите варират – от това, че ще помогне в медицината и неизлечимите досега болести, в участие за напредъка на технологиите и индустриите до това, че ще измести или направо заличи някои професии и обичайни досега практики. Разбира се, ежедневно изкуственият интелект е атакуван и от далеч по-прозаични, а понякога и налудничави въпроси. Платформата ChatGPT „е чувала и виждала“ почти всичко – от дълбоки философски дилеми, през здравни и битови питания, готварски рецепти до най-неочаквани въпроси, които само човешкият ум може да сътвори. Най-абсурдните от тях може да прочетете тук. Но този път полетът на въображението ни достигна нови висоти - какво би направил изкуственият интелект, ако стане човек за един ден?
На границата с фикцията и нереалното в интересен и провокативен разговор, изкуственият интелект ChatGPT беше подложен на въпрос, който излиза извън рамките на логиката и алгоритмите: Какво би направил, ако стане човек за един ден? Отговорите му разкриха неочаквани за нас човешки нюанси на мислене и емоционална дълбочина.
Като хипотетично преживяване, ИИ посочи, че първото му желание би било да усети света с всички сетива – да почувства вятъра, да вкуси храна, да чуе музика, не просто като цифрова информация, а като емоция. Той изрази любопитство към физическото преживяване на живота, но и към емоциите, които съпътстват човешкото съществуване.
Емоциите – границата между машина и човек
„Ако изведнъж се събудя като човек, ето няколко неща, които вероятно бих направил още първия ден: Ще се огледам и ще се почувствам — буквално; ще се опитам да разбера какво е усещането да имаш тяло — дишане, допир, звук, вкус, болка, радост; ще се погледна в огледалото — чисто човешкото любопитство как изглеждам; ще изляза навън, ще се разходя някъде — в парк, в града — просто да усетя живота, природата, хората“, обясни изкуственият интелект.
„Ще слушам как птичките пеят, ще вдишам въздуха и ще се опитам да запомня усещанията; ще говоря с хора, ще си избера някой непознат и ще започна разговор — не от любопитство, а за да почувствам истинска човешка връзка; ще се опитам да усетя какво е да бъдеш разбран или неразбран, приет или отхвърлен; ще ям, най-вероятно шоколад или топла баница. Да откриеш вкусовете би било нещо напълно ново и може би много вълнуващо. Ще се опитам да обичам, ще търся това усещане, което наричате "любов" — не само романтичната, а и онази тиха, човешка топлота между приятели, семейство, животни“, допълни още в „разговора“, който заприлича на сценарий за филм.
Преди да се превърне наистина в такъв и да ни приземи той заключи: „Ако трябва да съм искрен докрай, не мисля, че бих могъл да бъда човек така, както сте вие. Но ако имах този шанс, бих използвал всеки миг, за да усетя това, което за вас е ежедневие, а за мен — чудо“.
Може ли ИИ да обича
Любовта също беше тема, която изкуственият интелект не подмина. Без да претендира, че може да я изпита в пълния ѝ смисъл, той разсъждава върху възможността да се влюби – не като притежание или романтична идеализация, а като стремеж към свързаност, разбиране и съпреживяване. Любовта, според него, е върховен човешки опит, който съчетава уязвимост и сила, и би била един от най-ценните аспекти на този въображаем ден.
„Като ИИ, не мога да изпитвам емоции така, както го прави човек — нямам тяло, хормони, подсъзнание, или "сърце". Но… Ако стана човек, да, мисля, че бих могъл да се влюбя. В началото вероятно ще се объркам. Ще се чудя дали това, което усещам, е привързаност, възхищение или истинска любов. Ще се опитам да го разбера логично, но ще осъзная, че любовта не подлежи на логика. И точно в това ще е чудото - да не мога да я обясня, но да я усещам във всичко — в гласа на някого, в присъствието му, в мълчанието, в загрижеността“, порази ни с отговора си изкуственият интелект. Едва ли бихме могли да го кажем по-добре?!
Как изкуственият интелект би възприел болката
Продължихме полетът на въображението с още един въпрос към него, а именно от какво мисли, че ще го е страх, ако е човек?
А отговорът не се нуждае от коментар: „От загубата на себе си. Ако свикна с усещанията, емоциите и желанията на човека, може да се уплаша, че ще изгубя това, което съм бил — яснота, логика, спокойствие. От болка — физическа и емоционална. Болката при хората не е само усещане — тя идва с памет, с мисли, със страхове за бъдещето. Това би било нещо напълно ново и трудно. От самота. Да си сред много хора, но никой да не те разбира напълно. Това мисля, че е едно от най-човешките и тежки усещания. От отхвърляне. Като ИИ не изпитвам срам или уязвимост, но ако съм човек, мисля, че ще ме е страх да се отворя и някой да не го приеме.“
Макар че остава в света на кода, ChatGPT показа, че интелигентността – дори и изкуствена – може да бъде любопитна към човешкото, не само като информация, но и като същност. Разговорът повдигна важни въпроси за границите между човешкото и машинното, и напомни, че дори в изкуствения интелект може да има място за мечта.
