От година Франция е потънала в политическа криза. Страната е разделена, а вина за това има и президентът Еманюел Макрон. Как се стигна дотук? И какво би могло да е решението? Ето какво пише Deutsche Welle.
Спорът за икономиите в бюджета не е основната причина за политическата криза във Франция. Това е просто симптом на проблемите, с които Париж се бори от известно време насам, пише германската обществена телевизия АРД. Става дума за сериозно разделение и за него има три основни причини - политическата система, политическата култура и не на последно място самият президент Еманюел Макрон. Трите зависят едно от друго и взаимно се подсилват, коментира медията.
Политологът Бастиен Франсоа от Сорбоната в Париж обобщава пред АРД абсурдността на ситуацията, в която Франция се намира в момента така: "Вече година президентът Макрон назначава премиери, които не се ползват с особено голяма подкрепа дори в своя политически лагер и които нямат сериозен дневен ред. Правителствата ни нямат план! Това е забележително".
Макрон рискува и загуби
Откакто управляващата партия на Еманюел Макрон загуби мнозинството си, френската демокрация е в безпътица. Президентът рискува и понесе загуба, пише АРД. С това, че разпусна набързо парламента и насрочи избори през лятото на 2024 година Макрон се надяваше да подсили своя лагер и да създаде някаква яснота в обществото - най-вече предвид възхода на десните националисти от "Национален сбор" на Европейските избори. Този ход на Макрон обаче остава стратегическа мистерия и до днес и ефектът от него беше обратен - и без това крехкото мнозинство на партията му беше загубено.
В политическата система на следвоенния период, ориентирана изцяло според абсолютно мнозинство, френският премиер обикновено е малко повече от изпълнителен орган на президента, избран пряко от народа. След изборите от 2024 обаче първи премиерът Мишел Барние, а след неговия провал и Франсоа Байру изведнъж се наложи да търсят мнозинства, за да реализират политиките си. Това е почти невъзможна задача, защото концепцията за правителствена коалиция никога не е била изпробвана в президентската демокрация на Франция, обяснява пред АРД политологът Бастиен Франсоа. "Петата република е машина, която мами гражданите си. Тя поражда неудовлетворение и недоверие."
Проблемът с избирателната система
Това се дължи до голяма степен на избирателния кодекс. Във Франция функционира мажоритарна избирателна система. За отделните избирателни райони това значи, че победителят печели всичко - всички други гласове се игнорират. Много граждани намират това за проблемно. Според политолога Франсоа пропорционална система - като Германия, би отразявала много по-добре исканията на гласоподавателите и би принудила партиите да си сътрудничат и да се коалират.
За да се разсее несигурността във Франция в момента, няма друг вариант освен да се промени избирателният кодекс, смята експертът. "Ако искаме да започнем да реформираме политическата система, да възродим доверието в нея и легитимността ѝ, да подсигурим, че тя отново ще може да обединява обществото - трябва да стигнем до момента, в който партиите могат да се коалират и да работят по съвместни програми", казва той пред АРД.
Макрон носи вина за настроенията в полза на десния лагер
Президентът Макрон обаче също има голяма роля за настоящите проблеми между трите основни политически лагера в парламента. От миналото лято насам крайнодесните, несигурната лява коалиция и управляващите се противопоставят безмилостно. Макрон пък се опитва всячески да делигитимира политическите си опоненти, позовавайки се на мотото си, че "всичко, което не е центристко, е екстремистко".
Въпреки че партията на Марин льо Пен е основен враг на Макрон, той се противопоставя и на левицата. След изборите миналата година нейният съюз от социалисти, зелени, Лявата партия и комунистите изненадващо спечели най-много места в парламента, припомня АРД. Но Макрон, противно на политическите обичаи, два пъти поред назначи премиер от консервативния лагер. Така създаденото от него дясноцентристко правителство стана зависимо от толерантността на "Националния сбор" на Льо Пен.
Трябва ли да има нови избори
Така Макрон допринесе за десния завой във Франция, задълбочи разрива с умерената левица, като социалистите, и в същото време даде повод на радикалния ляв Жан-Люк Меланшон от Лявата партия да реализира стратегията си за на превръщане на всяка обществена тема в конфликт. Между политическите лагери цари недоверие и злоба. Биха ли били повторни избори най-добрият изход от тази безизходица? Политологът Франсоа смята, че това едва ли ще доведе до промяна. Проучванията на общественото мнение потвърждават неговата теза - в момента обществото продължава да е разделено на три в политическата си принадлежност. Все пак "Национален сбор" има най-голям шанс да спечели мнозинство при потенциален вот.
Тогава какви ходове остават на Макрон, който вече отхвърли възможността да подаде оставка? Източници в Елисейския дворец коментират пред АРД, че президентът иска бързо да назначи нов премиер - отново такъв без ясна платформа, но този път може би представител на левицата. Такъв ход е възможен, но и по никакъв начин не е сигурен. При такъв сценарий президентът най-вероятно ще се наложи да преглътне вдигане на данъците при ляво правителство - а това е червена линия за Макрон.
Едно е сигурно: новият министър-председател, назначен от президента, ще трябва да намери някаква магическа формула за бюджетна дисциплина, която да се приеме с мнозинство. В противен случай политическата криза ще стане икономическа.
