Заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева участва в проведеното днес в Брюксел редовно заседание на Съвет „Външни работи“. Това бе първата присъствена среща на първите дипломати на Европейския съюз след началото на кризата с COVID-19. Министрите проведоха дискусия по отношенията на ЕС с Турция, обсъдиха ситуацията в Латинска Америка и Карибския басейн и направиха преглед на широк кръг актуални външнополитически въпроси, съобщиха от МВнР.
Министрите изразиха загриженост във връзка с оценката на Световната здравна организация, че Латинска Америка и Карибският басейн са новият епицентър на заразата, както и с очакванията, че тежките последици от кризата ще изострят съществуващите социални, икономически и политически предизвикателства. Министрите определиха възникналата криза и като възможност за засилване на двустранното и многостранното сътрудничество с латиноамериканските и карибските страни въз основа на споделените ценности и интереси. Те подчертаха важността на скорошното сключване на търговските споразумения на ЕС с МЕРКОСУР, Мексико и Чили.
България подкрепя трайния ангажимент на ЕС към Латинска Америка и Карибите и пакета „Екип Европа“, който е част от глобалния отговор на ЕС на пандемията от COVID-19. Предвидената финансова помощ в размер от над 1.5 милиарда евро за Латинска Америка и Карибския басейн ще помогне за адресирането на здравната криза и ще допринесе за икономическото възстановяване на региона.
Министрите на външните работи проведоха стратегическа дискусия по отношенията ЕС-Турция. В контекста на нарастващото напрежение в Източното Средиземноморие бе потвърдена солидарността с Кипър и бе подчертано, че ситуацията не съответства на очакванията на ЕС спрямо съюзник в НАТО и ключов партньор. Първите дипломати на 27-те обсъдиха възможните действия на ЕС с цел обръщане на негативната тенденция в отношенията с Турция.
България бе сред страните, поставили акцент върху необходимостта от деескалация, възстановяване на доверието и диалог по редица теми от общ интерес като миграция, сигурност на енергийните доставки, инфраструктура, търговия, икономика, борба с тероризма, и др. От българска страна бе обърнато внимание на необходимостта от продължаване на финансовата подкрепа на ЕС за бежанците в Турция. Министър Захариева изрази подкрепата си за активната роля на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел и отправените ясни послания при скорошното му посещение в Анкара.
В рамките на „текущи въпроси“ министрите на външните работи потвърдиха оценката, че приетият от Китай Закон за защита на националната сигурност ще възпрепятства високото ниво на автономия на Хонконг, като обмениха мнения за възможна единна реакция на ЕС. Те отправиха настойчив призив за прекратяване на външната намеса в конфликта в Либия, трайно спиране на огъня и възстановяване на политическия процес под егидата на ООН и в изпълнение на заключенията от Берлинската конференция.
Върховния представител на ЕС Жозеп Борел информира за дипломатическите си усилия по Близкоизточния мирен процес. Той представи накратко външнополитическите аспекти на предстоящата видеоконференция на лидерите на ЕС и Индия, вижданията си за работата по Стратегията ЕС-Африка и подготовката на планираната по-късно през 2020 г. среща на върха ЕС-Африкански съюз, перспективите пред преговорите по новото споразумение за сътрудничество между ЕС и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (пост-Котону), както и развитието на ситуацията във Венецуела.
Министрите изразиха загриженост във връзка с оценката на Световната здравна организация, че Латинска Америка и Карибският басейн са новият епицентър на заразата, както и с очакванията, че тежките последици от кризата ще изострят съществуващите социални, икономически и политически предизвикателства. Министрите определиха възникналата криза и като възможност за засилване на двустранното и многостранното сътрудничество с латиноамериканските и карибските страни въз основа на споделените ценности и интереси. Те подчертаха важността на скорошното сключване на търговските споразумения на ЕС с МЕРКОСУР, Мексико и Чили.
България подкрепя трайния ангажимент на ЕС към Латинска Америка и Карибите и пакета „Екип Европа“, който е част от глобалния отговор на ЕС на пандемията от COVID-19. Предвидената финансова помощ в размер от над 1.5 милиарда евро за Латинска Америка и Карибския басейн ще помогне за адресирането на здравната криза и ще допринесе за икономическото възстановяване на региона.
Министрите на външните работи проведоха стратегическа дискусия по отношенията ЕС-Турция. В контекста на нарастващото напрежение в Източното Средиземноморие бе потвърдена солидарността с Кипър и бе подчертано, че ситуацията не съответства на очакванията на ЕС спрямо съюзник в НАТО и ключов партньор. Първите дипломати на 27-те обсъдиха възможните действия на ЕС с цел обръщане на негативната тенденция в отношенията с Турция.
България бе сред страните, поставили акцент върху необходимостта от деескалация, възстановяване на доверието и диалог по редица теми от общ интерес като миграция, сигурност на енергийните доставки, инфраструктура, търговия, икономика, борба с тероризма, и др. От българска страна бе обърнато внимание на необходимостта от продължаване на финансовата подкрепа на ЕС за бежанците в Турция. Министър Захариева изрази подкрепата си за активната роля на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел и отправените ясни послания при скорошното му посещение в Анкара.
В рамките на „текущи въпроси“ министрите на външните работи потвърдиха оценката, че приетият от Китай Закон за защита на националната сигурност ще възпрепятства високото ниво на автономия на Хонконг, като обмениха мнения за възможна единна реакция на ЕС. Те отправиха настойчив призив за прекратяване на външната намеса в конфликта в Либия, трайно спиране на огъня и възстановяване на политическия процес под егидата на ООН и в изпълнение на заключенията от Берлинската конференция.
Върховния представител на ЕС Жозеп Борел информира за дипломатическите си усилия по Близкоизточния мирен процес. Той представи накратко външнополитическите аспекти на предстоящата видеоконференция на лидерите на ЕС и Индия, вижданията си за работата по Стратегията ЕС-Африка и подготовката на планираната по-късно през 2020 г. среща на върха ЕС-Африкански съюз, перспективите пред преговорите по новото споразумение за сътрудничество между ЕС и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (пост-Котону), както и развитието на ситуацията във Венецуела.
