Украйна ограничи правото на българското малцинство да учи на майчиния си език. Според промени в Закона за образованието български език вече ще се учи само в детските градини и до 4-ти клас включително. В момента бесарабските българи в Украйна изучават майчиния си език до 11 клас, както и българска литература и история. Депутатът в украинския парламент и председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе изпрати до президента на страната Петро Порошенко позиция, с която настоява за вето върху закона. Официална позиция от българската държава към момента няма. Външният министър Екатерина Захариева заяви, че следи отблизо темата и че тя вече е обсъдена на неформална среща на външните министри на ЕС.
Парламентът на Украйна прие промените в закона за образованието на 5 септември. Предстои те за бъдат подписани от президента Петро Порошенко. За българите в Украйна, а и за всички малцинства в страната, законът въвежда рестрикции.
Образование ще се получава единствено на държавния украински език. Промените създават сериозен проблем за българската общност в Украйна, категоричен е Антон Киссе:
„Най-главният проблем е, че родният български език ще се изучава само в детски градини и от първи до четвърти клас. След пети клас ще се учи украински език. Българите, които ме срещат, ми казват: "България ни забрави. Няма позиция. Нито сме я чули, нито сме я видели. България мълчи“.
Председателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев каза, че ще настоява Външно министерство да излезе с позиция и също да поиска вето върху закона.
„Нека да припомним, че украинската държава е подписала и ратифицирала рамката за националните малцинства. В тази европейска директива е предвидено, че се гарантира правото на малцинствата да извършват образование на своя майчин език. Категорично апелирам и ще настоявам пред българското правителство да се обърнем със становище към президента на Украйна, който да наложи вето на този закон“, посочи Харалампиев.
Вицепремиерът Екатерина Захариева заяви, че въпросът е поставен още в петък на неформална среща на външните министри на ЕС. Предстои България, Унгария, Румъния и Гърция, подкрепени от Полша, да излязат с общо писмо до украинския външен министър, Съвета на Европа и ОССЕ. По думите й до прекратяване на изучаването на български език в Украйна няма да се стигне.
„България е в малко по-различна ситуация от другите държани, защото ние нямаме изцяло българско училище. Българският език се изучава в украински училища. Все пак със сигурност ще изискаме правата да бъдат запазени и да не бъде намалено изучаването на майчин език на малцинствата в Украйна“, каза Захариева.
Междувременно посланикът на Украйна у нас Микола Балтажи заяви, че укрепването на украинския като държавен език по никакъв начин не застрашава запазването или развитието на езиците на националните малцинства, включително и на българското.
Според него законът изцяло отговаря на конституцията на страната и на ратифицираната от Украйна Европейска харта за регионалните или малцинствените езици.
Парламентът на Украйна прие промените в закона за образованието на 5 септември. Предстои те за бъдат подписани от президента Петро Порошенко. За българите в Украйна, а и за всички малцинства в страната, законът въвежда рестрикции.
Образование ще се получава единствено на държавния украински език. Промените създават сериозен проблем за българската общност в Украйна, категоричен е Антон Киссе:
„Най-главният проблем е, че родният български език ще се изучава само в детски градини и от първи до четвърти клас. След пети клас ще се учи украински език. Българите, които ме срещат, ми казват: "България ни забрави. Няма позиция. Нито сме я чули, нито сме я видели. България мълчи“.
Председателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев каза, че ще настоява Външно министерство да излезе с позиция и също да поиска вето върху закона.
„Нека да припомним, че украинската държава е подписала и ратифицирала рамката за националните малцинства. В тази европейска директива е предвидено, че се гарантира правото на малцинствата да извършват образование на своя майчин език. Категорично апелирам и ще настоявам пред българското правителство да се обърнем със становище към президента на Украйна, който да наложи вето на този закон“, посочи Харалампиев.
Вицепремиерът Екатерина Захариева заяви, че въпросът е поставен още в петък на неформална среща на външните министри на ЕС. Предстои България, Унгария, Румъния и Гърция, подкрепени от Полша, да излязат с общо писмо до украинския външен министър, Съвета на Европа и ОССЕ. По думите й до прекратяване на изучаването на български език в Украйна няма да се стигне.
„България е в малко по-различна ситуация от другите държани, защото ние нямаме изцяло българско училище. Българският език се изучава в украински училища. Все пак със сигурност ще изискаме правата да бъдат запазени и да не бъде намалено изучаването на майчин език на малцинствата в Украйна“, каза Захариева.
Междувременно посланикът на Украйна у нас Микола Балтажи заяви, че укрепването на украинския като държавен език по никакъв начин не застрашава запазването или развитието на езиците на националните малцинства, включително и на българското.
Според него законът изцяло отговаря на конституцията на страната и на ратифицираната от Украйна Европейска харта за регионалните или малцинствените езици.
