Група изследователи прогнозираха, че суперконтинентите, онези гигантски сухопътни маси, от които са възникнали настоящите континенти, могат да се появят отново на Земята в рамките на 200 милиона години, драстично променяйки климата на нашата планета.
Статия в Live Science описва тази визия за далечното бъдеще на Земята, обявена на 8 декември на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU).
Бъдещ ледников етап
По време на срещата учените предложиха два възможни сценария. От една страна, в рамките на 200 милиона години почти всички континенти ще влязат в северното полукълбо, докато Антарктида ще остане сама в южното полукълбо. При втория сценарий, който ще се случи след 250 милиона години, около екватора ще се образува суперконтинент, който ще се простира в северното и южното полукълбо.
И в двата случая изследователите разчитаха на топографията на суперконтинентите, за да предскажат въздействието на сценариите върху глобалния климат. Най-неочакваната констатация от техните прогнозни модели е, че световните температури в свят с планински суперконтинент в северното полукълбо, това може да означава дълбоко и дълготрайно замразяване, невиждано досега на Земята, според учените, участвали в сбирката на AGU.
Майкъл Уей, физик от Института за космически изследвания на НАСА “Годард“ в Ню Йорк и водещ автор на изследването, снегът и ледът на този северен суперконтинент ще създадат постоянно покритие над Земята през летните и зимните месеци.
Образуването на този суперконтинент може да доведе до ледникова епоха, която ще бъде значително по-дълга от предишната на Земята, за период от около „100-150 милиона години“.
Ако прогнозата на този модел бъде изпълнена, животът на Земята, какъвто го познаваме, би бил в опасност, въпреки че биха могли да се появят други видове, които ще се адаптират, за да оцелеят в тези нови климатични условия.
Земята е преминала през множество етапи
Континентите, които познаваме днес, не винаги са били такива. Майкъл Уей обяснява, че през последните 3 милиарда години планетата е преминала през множество периоди, в които континентите са се струпали заедно, за да образуват суперконтиненти и след това са се разпаднали.
Последният такъв суперконтинентт е бил Пангея, който е съществувал преди 300 милиона години до 200 милиона години, и е включвал в себе си сегашните Африка, Европа и Америка. Преди това е имало суперконтинент Родиния (от 900 милиона години до 700 млн. години преди нас), и Нуна, образувана преди 1,6 милиарда години и разпаднала се преди 1,4 милиарда години.
По-бавно въртене на Земята
В допълнение към тектониката на земните плочи, друг параметър, който Уей и неговият екип са взели предвид при разработването на своя прогнозен модел, е, че след 250 милиона години Земята ще се върти малко по-бавно, отколкото сега.
„Скоростта на въртене на Земята се забавя с времето; след 250 милиона години в бъдещето, продължителността на деня се увеличава с около 30 минути, затова го включихме в модела, за да видим дали това би имало някакъв ефект “, заяви Уей. Второ, те изчислиха, че слънцегреенето ще стане по-силно след 250 милиона години, "защото слънцето постепенно става по-ярко с времето", каза Уей.
Превод и редакция: DarikNews
Can't wait for this to happen! In only 250 million years our continents will have merged into a single super-continent "Pangaea Proxima". Look at the cute Atlantic! The Himalaya won't be the highest mountain range anymore! Source: https://t.co/Y2wiOpiRNF pic.twitter.com/W4Sa0US17X
— Simon Kuestenmacher (@simongerman600) July 23, 2018
Статия в Live Science описва тази визия за далечното бъдеще на Земята, обявена на 8 декември на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU).
Бъдещ ледников етап
По време на срещата учените предложиха два възможни сценария. От една страна, в рамките на 200 милиона години почти всички континенти ще влязат в северното полукълбо, докато Антарктида ще остане сама в южното полукълбо. При втория сценарий, който ще се случи след 250 милиона години, около екватора ще се образува суперконтинент, който ще се простира в северното и южното полукълбо.
И в двата случая изследователите разчитаха на топографията на суперконтинентите, за да предскажат въздействието на сценариите върху глобалния климат. Най-неочакваната констатация от техните прогнозни модели е, че световните температури в свят с планински суперконтинент в северното полукълбо, това може да означава дълбоко и дълготрайно замразяване, невиждано досега на Земята, според учените, участвали в сбирката на AGU.
Майкъл Уей, физик от Института за космически изследвания на НАСА “Годард“ в Ню Йорк и водещ автор на изследването, снегът и ледът на този северен суперконтинент ще създадат постоянно покритие над Земята през летните и зимните месеци.
Образуването на този суперконтинент може да доведе до ледникова епоха, която ще бъде значително по-дълга от предишната на Земята, за период от около „100-150 милиона години“.
Ако прогнозата на този модел бъде изпълнена, животът на Земята, какъвто го познаваме, би бил в опасност, въпреки че биха могли да се появят други видове, които ще се адаптират, за да оцелеят в тези нови климатични условия.
Земята е преминала през множество етапи
Континентите, които познаваме днес, не винаги са били такива. Майкъл Уей обяснява, че през последните 3 милиарда години планетата е преминала през множество периоди, в които континентите са се струпали заедно, за да образуват суперконтиненти и след това са се разпаднали.
Последният такъв суперконтинентт е бил Пангея, който е съществувал преди 300 милиона години до 200 милиона години, и е включвал в себе си сегашните Африка, Европа и Америка. Преди това е имало суперконтинент Родиния (от 900 милиона години до 700 млн. години преди нас), и Нуна, образувана преди 1,6 милиарда години и разпаднала се преди 1,4 милиарда години.
По-бавно въртене на Земята
В допълнение към тектониката на земните плочи, друг параметър, който Уей и неговият екип са взели предвид при разработването на своя прогнозен модел, е, че след 250 милиона години Земята ще се върти малко по-бавно, отколкото сега.
„Скоростта на въртене на Земята се забавя с времето; след 250 милиона години в бъдещето, продължителността на деня се увеличава с около 30 минути, затова го включихме в модела, за да видим дали това би имало някакъв ефект “, заяви Уей. Второ, те изчислиха, че слънцегреенето ще стане по-силно след 250 милиона години, "защото слънцето постепенно става по-ярко с времето", каза Уей.
Превод и редакция: DarikNews
