Сърбия е изправена пред риск да загуби до 1,5 милиарда евро финансиране от ЕС, тъй като Европейската комисия (ЕК) обмисля да спре средствата заради отстъпление от демократичните стандарти и близките връзки на страната с Русия, съобщи „Политико“.
Балканската държава не е член на ЕС, но след започването на преговорите за присъединяване през 2014 г. има право на фондове и помощи, които да подпомогнат правните реформи. Решение за спиране на плащанията би усложнило процеса на разширяване на ЕС, на фона на усилията на страни като Украйна и Черна гора да се присъединят, както и на призивите на държави като Франция за по-предпазлив подход.
„Все по-загрижени сме от случващото се в Сърбия“, заяви пред „Политико“ еврокомисарят по разширяването Марта Кос. „От закони, които подкопават независимостта на съдебната власт, до репресии срещу протестиращи и постоянна намеса в независими медии“.
Комисията оценява дали страната все още отговаря на условията за „плащания по финансовите инструменти на ЕС“, каза Кос.
През последните седмици в Комисията се засилва натискът за спиране на средствата, посочват четирима европейски служители, работещи по разширяването. ЕС вече публично критикува съдебните реформи, прокарани от президента Александър Вучич, чието управление е изправено пред масови протести.
Сръбският посланик в ЕС и главен преговарящ Даниел Апостолович заяви, че е „уверен, че няма да се стигне дотам“ да бъдат спрени средствата и че „не се отказваме от пълноправно членство в ЕС“.
Белград остава ангажиран с интензивни разговори с Комисията, добави той.
Пакетът от закони за преструктуриране на съдебната система и промяна в начина на назначаване на съдии и прокурори е „сериозна крачка назад“ за Сърбия, предупреди Кос при обявяването му.
Венецианската комисия – консултативен правен орган към Съвета на Европа – се очаква да даде експертно становище по спорните промени в края на месеца.
Това становище може да стане повод Комисията да замрази финансирането за Сърбия, посочват двама от източниците. Кос заяви, че ще настоява Белград „да приведе съдебното си законодателство в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“.
Белград „ясно е заявил“, че ще следва тези препоръки „веднага щом бъдат получени“, каза Апостолович.
Руският баланс
ЕС е най-големият финансов донор за Сърбия и е отпуснал над 586 милиона евро безвъзмездни средства за периода 2021–2024 г. Освен това са налични до 1,5 милиарда евро допълнително при условие за реформи. Според сръбското правителство страната е получила над 7 милиарда евро европейски средства и инвестиции от 2000 г. насам.
В същото време Сърбия от години поддържа деликатен баланс между ЕС и Русия, развивайки връзки с Москва, докато получава финансиране от Брюксел.
София Тодорович, директор на правозащитната организация YIHR, заяви, че свободата на медиите и върховенството на закона в Сърбия са „на изкуствено поддържане на живота“ заради натиска върху журналистите и призова ЕС да се намеси „преди в страната да настъпи почти пълна тъмнина“.
Търпението на ЕС към Белград се изчерпва през последните месеци. Критичен доклад от ноември предупреди за отстъпление от реформите и „анти-ЕС реторика“ на най-високо политическо ниво.
Напрежението се засили допълнително през декември, когато Вучич пропусна среща ЕС–Западни Балкани. Сръбският президент, който поддържа близки връзки с Москва по време на войната в Украйна, критикува бавния напредък на преговорите за членство.
През февруари Вучич заяви, че би предпочел по-тясна икономическа интеграция с ЕС – като участие в единния пазар и зоната за свободно движение – вместо пълноправно членство. Кос отхвърли тази идея, подчертавайки, че за това също са необходими сериозни реформи.
Миналия месец Сърбия бе подложена на критики заради информации за насилие и нередности по време на местни избори, както и заради полицейска акция в университет, при която стотици студенти влязоха в сблъсъци със силите на реда.
Според европейски представител именно тези събития, заедно с продължаващото сътрудничество с Москва, са се превърнали в повратна точка в отношенията между Брюксел и Белград и са довели до по-твърда позиция на ЕС.
„Като страна кандидат очакваме Сърбия да се присъедини към нашата външна политика и да се доближи повече до нашите позиции“, заяви Кос, без изрично да споменава Русия.
