Турция отмени забраните за пътуване на шофьори на товарни автомобили, с изключение на тези за Ирак и Иран.
Министърът на търговията г-жа Рухсар Пекджан съобщи на 27 април, че турските шофьори, които нямат симптоми за Covid-19, ще могат след завръщането си в Турция отново веднага да отпътуват за чужбина, без да бъдат поставяни под карантина.
Чуждите шофьори, които нямат симптоми за заразяване с новия коронавирус, също ще могат да доставят стоки в Турция в рамките на 72 часа.
За да се установи това, шофьорите ще преминават медицински контрол. Транспортните средства се дезинфекцират.
Този режим на преминаване се прилага и на най-натоварения граничен пункт между България и Турция – „Капитан Андреево“-„Капъкуле“. Според данните на турското министерство на търговията, от март до 26 април ГКПП „Капъкуле“ са напуснали 43 213 тира.
Министър Пекджан съобщи, че се работи и за увеличаване на броя на товарните влакове, които преминават по линията „Халкалъ“-„Капъкуле“-Свиленград-Европа.
От турския транспортен бранш и местните международни шофьори изразиха задоволство от взетото решение.
Физически проверки на стоките бави вноса
Междувременно стана ясно, че турските митнически власти ще проверяват не само документацията, но и физически стоките, които се внасят. Това значително ще забави процедурите и заместник-председателят на опозиционната Народнорепубликанска партия Йозгюр Йозел определи мярката като „практическа забрана на вноса“.
Намаляването на турския износ с почти 18% през март увеличи външнотърговския дефицит на Турция. Поради това Анкара предприе мерки, сред които и налагането на допълнителни мита върху вноса на над вносни 3000 стоки. Сред тях са техника, текстил и конфекция, кожени изделия, пластмаси, химикали, стъкло, обзавеждане и други.
Допълнителното облагане достига до 45 на сто и ще важи до 30 септември. То няма да се прилага спрямо страните от ЕС, Европейската зона за свободна търговия (ЕФТА), някои балкански и близкоизточни страни, с които Турция има споразумения за свободна търговия.
„Блумбърг“ направи оценката, че Анкара избира протекционизма, за да защити индустриалното си производство по време на кризата.
Министърът на търговията г-жа Рухсар Пекджан съобщи на 27 април, че турските шофьори, които нямат симптоми за Covid-19, ще могат след завръщането си в Турция отново веднага да отпътуват за чужбина, без да бъдат поставяни под карантина.
Чуждите шофьори, които нямат симптоми за заразяване с новия коронавирус, също ще могат да доставят стоки в Турция в рамките на 72 часа.
За да се установи това, шофьорите ще преминават медицински контрол. Транспортните средства се дезинфекцират.
Този режим на преминаване се прилага и на най-натоварения граничен пункт между България и Турция – „Капитан Андреево“-„Капъкуле“. Според данните на турското министерство на търговията, от март до 26 април ГКПП „Капъкуле“ са напуснали 43 213 тира.
Министър Пекджан съобщи, че се работи и за увеличаване на броя на товарните влакове, които преминават по линията „Халкалъ“-„Капъкуле“-Свиленград-Европа.
От турския транспортен бранш и местните международни шофьори изразиха задоволство от взетото решение.
Физически проверки на стоките бави вноса
Междувременно стана ясно, че турските митнически власти ще проверяват не само документацията, но и физически стоките, които се внасят. Това значително ще забави процедурите и заместник-председателят на опозиционната Народнорепубликанска партия Йозгюр Йозел определи мярката като „практическа забрана на вноса“.
Намаляването на турския износ с почти 18% през март увеличи външнотърговския дефицит на Турция. Поради това Анкара предприе мерки, сред които и налагането на допълнителни мита върху вноса на над вносни 3000 стоки. Сред тях са техника, текстил и конфекция, кожени изделия, пластмаси, химикали, стъкло, обзавеждане и други.
Допълнителното облагане достига до 45 на сто и ще важи до 30 септември. То няма да се прилага спрямо страните от ЕС, Европейската зона за свободна търговия (ЕФТА), някои балкански и близкоизточни страни, с които Турция има споразумения за свободна търговия.
„Блумбърг“ направи оценката, че Анкара избира протекционизма, за да защити индустриалното си производство по време на кризата.
