Недостиг на горива и опашки с туби по бензиностанциите в Сърбия засега няма. По-голямото притеснение за гражданите остава възможното поскъпване на горивата заради кризата на световния петролен пазар, породена от войната в Иран.
„И по време на хиперинфлацията плащахме по 50 евро за туба, някой винаги трябва да плати - дали клиентът или някой друг, това е въпросът“, каза белградският таксиметров шофьор Славко пред РСЕ, припомняйки 90-те години, когато Сърбия беше под международни санкции заради войните в бивша Югославия.
Друг жител на Белград, Александър, също не очаква недостиг:
„Не може да има недостиг на гориво, може само да стане по-скъпо.“
Войната в Иран навлезе във втората си седмица. Конфликтът в Близкия изток доведе до по-високо търсене на петрол и съответно до ръст на цените на международните пазари. На 9 март цената на барел надхвърли 100 долара за първи път от 2022 г., когато пазарите бяха разтърсени от руската инвазия в Украйна.
Президентът Александър Вучич увери гражданите, че горива ще има. На 9 март той заяви, че страната разполага с резерви от петрол и петролни продукти за около 90 дни.
Белград започна да увеличава запасите си след като „Петролната индустрия Сърбия“ (НИС) беше включена в списъка със санкции на Съединените щати заради преобладаващото руско участие в собствеността. Когато единствената рафинерия в страната - тази в Панчево, част от НИС - спря работа заради санкциите, се увеличи и вносът на готови горива, основно от Унгария.
В отговор на новата криза сръбското правителство въведе временна забрана за износ на петролни продукти. Мярката засяга съседните Босна и Херцеговина и България, към които миналата година са били насочени най-големите количества изнесен бензин и евродизел.
Цените на бензина BMB 95 и евродизела по бензиностанциите в Сърбия вече са се увеличили с около 4 процента спрямо предходния месец. Министерството на вътрешната и външната търговия определя веднъж седмично максималните цени на горивата. По данни от 6 март литър бензин струва 184 динара (1,56 евро), а евродизел - 203 динара (1,73 евро). Така цените на практика се връщат към нивата от януари 2025 г., когато НИС беше включена в американския санкционен списък.
От НИС, която управлява най-голямата мрежа от бензиностанции в страната, заявиха, че продажбите на горива протичат нормално и без прекъсвания.
„В условията на глобална криза и макроикономически обстоятелства, върху които компанията няма влияние, рисковете за бизнеса се увеличават“, посочиха от НИС и добавиха, че предприемат мерки за гарантиране на сигурността на доставките.
Томислав Мичович от Сдружението на петролните компании в Сърбия предупреди, че продължителното ограничаване на цените при растящи международни котировки може да навреди на бизнеса.
„Не е устойчиво цената, на която се продава моторното гориво, да не покрива покупната цена и основните разходи за работа на една бензиностанция, а още по-малко да бъде по-ниска от покупната цена, което при нас скоро може да се случи“, обяснява Мичович и предупреждава, че това може да доведе до бензиностанции без гориво.
Намаляване на държавния акциз върху горивата би било единственият начин да се смекчи влиянието на световното поскъпване върху крайните цени, добавя той. Данни на браншовата организация показват, че държавните такси - акциз, различни такси и ДДС - формират повече от половината от цената на горивата.
За да защити вътрешния пазар, сръбското правителство забрани износа на петрол и петролни продукти до 19 март.
„Същността на тази забрана е защита на вътрешния пазар от недостиг и рязко поскъпване на цените вследствие на глобалните сътресения на световния пазар“, обясни министърът на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович.
Подобна мярка не беше прилагана от 2022 г., след началото на руската инвазия в Украйна. Енергийният експерт Драган Влайсавлевич смята, че забраната е необходима за запазване на държавните резерви.
„Поради продължаването на военните действия в Близкия изток следващото попълване на резервите на Сърбия е силно несигурно както от гледна точка на необходимите финансови средства, така и по отношение на наличностите за покупка на световния пазар“, посочва той.
Мярката може да има положителен ефект за потребителите, но ограничаването на цените при продължаващо поскъпване на петрола би натоварило петролните компании.
„Това ограничение може да има негативни бизнес последици, включително затваряне на бензиностанции, ако значително ограничи търговските маржове на тези компании“, предупреждава Влайсавлевич.
По-сериозен ценови удар за сръбските граждани може да се усети, ако войната в Близкия изток се проточи и държавните резерви започнат да се изчерпват. Важен фактор остава и евентуалното споразумение между руската „Газпромнефт“ и унгарската MOL за придобиване на контролния пакет в НИС с одобрението на американските власти.
Статистическите данни показват, че Сърбия изнася петролни продукти само към държави от региона. През 2025 г. страната е изнесла над 127 хиляди тона бензин, почти половината от които за Босна и Херцеговина. Износът на евродизел е около седем пъти по-малък, като най-големите количества са насочени към България.
Настоящата ситуация представлява втората енергийна криза за Сърбия в рамките на шест месеца. Първата, предизвикана от американските санкции срещу НИС, все още не е приключила. Очаква се решение на американските власти по рамковото споразумение между унгарската MOL и руската „Газпромнефт“ за покупка на 56,15 процента от сръбската петролна компания.
Междувременно Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC) удължи лиценза за работа на НИС до 20 март. Финансовият отчет на компанията показва, че тя е приключила 2025 г. с нетна загуба от около 47 милиона евро, като по-голямата част от нея е натрупана през последното тримесечие – периода, когато започна прилагането на американските санкции.
