Битката за Дамаск се чуваше в кабинета на външния министър - вибрации от снаряди и танков обстрел в покрайнините на столицата разтърсваха убежището на Уалид Муалем в опасен ритъм с думите му.
Америка стои зад насилието в Сирия, каза той, а то няма да свърши дори след като битката за Алепо приключи. "Казвам на европейците: не разбирам призива ви за благоденствие на сирийския народ, след като подкрепяте 17 резолюции срещу благоденствието на сирийския народ. Казвам на американците: трябва добре да помислите какво сторихте в Афганистан и Сомалия. Не разбирам призива ви да се борите срещу международния тероризъм, след като подкрепяте този тероризъм в Сирия".
Уалид Муалем говори много бавно, на английски език, или заради смущаващия шум навън или защото това бе първото му интервю със западен журналист от началото на сирийската криза. В един момент конфликтът между бунтовници и правителствени войски в покрайнините Дума, Джобар, Арбийн и Кабун - където бе свален хеликоптер - стана толкова гръмък, че дори най-флегматичният външен министър в регион, бълващ реторика, погледна през прозореца. Попитах го как се чувства, след като чува това?
"Преди да съм министър, аз съм сирийски гражданин и ми е тъжно да виждам какво се случва в Сирия в сравнение с преди две години", каза той. "Има много сирийци като мен - нетърпеливи да видят как Сирия се връща към старите дни, когато се гордеехме с нашата сигурност".
Имам своите съмнения колко много сирийци искат да се върнат към "старите дни", но Муалем твърди, че може би 60 на сто от насилието в страната идва отвън, от Турция, Катар и Саудитска Арабия, като САЩ оказват влияние върху всички други. "Когато американците казват "Снабдяваме опозицията със съвременни средства за телекомуникация", това не е ли част от военни усилия - да дадеш 25 милиона долара на опозицията, и още повече да дойдат от страните от Залива и Саудитска Арабия?".
Казах на Муалем, че преди година обядвах с емира на Катар, който бе разгневен от лъжите, според него, на Башар Асад. Емирът твърдеше, че сирийският президент не е изпълнил споразумение да позволи на членове на Мюсюлмански братя да се върнат у дома. Муалем кимна. "Ако бяхте видели същия емир преди две години, той хвалеше Асад и го смяташе за скъп приятел. Те имаха семейни връзки, прекарваха семейни празници в Дамаск и понякога в Доха. Важен е въпросът какво се случи? Срещнах се с емира в Доха през ноември 2011 г., мисля, когато Арабската а лига започна инициативата си (в резултат на която изпрати наблюдатели в Сирия) и ние постигнахме споразумение. Емирът ми каза: "Ако се съгласиш с тази инициатива, ще променя отношението на Ал Джазира и ще кажа на шейх Карадауи (известен проповедник с редовно предаване в телевизията) да подкрепи Сирия и помирението. А аз съм заделил няколко милиарда долара за възстановяването на Сирия...".
"В същото време, докато чаках за среща, се появи лидерът на тунизийската партия Ан Нахда и емирът нареди да му се дадат 150 млн. долара, за да се помогне на партията му на изборите. Както и да е, това си е тяхна работа. Аз обаче попитах емира защо след като е имал много близки отношения с Муамар Кадафи, е изпратил самолети да нападнат Либия и да бъдат част от НАТО. Емирът просто каза: защото ние не искаме да изгубим нашето влияние в Тунис и Египет, а Кадафи е отговорен за разделянето на Судан".
Що се отнася до влиянието на Америка, Муалем нямаше никакви съмнения. Американците, каза той, успяха да изплашат страните от Залива с ядрения потенциал на Иран, убедиха ги да купят оръжия от САЩ, и така изпълниха мечтата на Франклин Рузвелт от 1936 г. да поддържат бази в замяна на пренос на петрол. "Смятаме, че САЩ са основният играч срещу Сирия, а останалите са техни инструменти." Но всичко това не е ли свързано с Иран, попитах аз. Труден въпрос, тъй като предполага второстепенна роля за Сирия в собствената й трагедия. И когато Муалем спомена института Брукингс, аз изпъшках.
"Смейте се, но понякога, когато сте външен министър, трябва да четете тези неща. Имаше проучване от Института Брукингс, наречено "Пътят към Техеран" и изводът от него бе - ако искате да овладеете Иран, трябва да започнете от Дамаск...".
"Някои западни пратеници ни казаха в началото на кризата, че отношенията между Сирия и Иран, Сирия и Хизбула, Сирия и Хамас, са основните причини за тази криза. Ако решим тези въпроси, те (американците) ще ни помогнат да прекратим кризата. Никой обаче не ни каза защо е забранено Сирия да има отношения с Иран, след като повечето, ако не всички страни от Залива, имат поддържат много сериозни отношения с Иран".
За сирийския външен министър кризата започнала с "легитимни искания", на които в последствие било отвърнато със "законодателство и реформи и дори нова конституция". След това се намесили "чужди елементи", които използвали тези легитимни искания, за да провалят мирния план на народа".
Последваха познати приказки. "Не приемам като гражданин да се върна векове назад към режим, който може да превърне Сирия в изостанала държава. По принцип нито едно правителство в света не може да приеме въоръжена терористична група, част от която идва отвън, да контролира улиците и селата в името на джихада". Дълг на сирийското правителство според него е да защитава гражданите си. Асад представлява единството на Сирия и всички сирийци трябва да участват в създаването на ново бъдеще за Сирия. Ако Сирия падне, съседните й страни също ще паднат. Муалем пътува утре за срещата на върха на необвързаните страни в Иран, за да "излъска" конструктивните усилия, според него, да се помогне на Сирия.
Попитах за химическите оръжия, разбира се. Ако Сирия има такива оръжия, те никога няма да бъдат използвани срещу собствения й народ, каза той. "Ние се сражаваме срещу въоръжени групи вътре в Алепо, в предградията на Дамаск, преди това в Хомс и Идлиб и това означава боеве вътре в сирийски градове. Наша отговорност е да защитим народа си".
А известните милиции шаббиха, обвинявани за зверствата в страната? Уалид Муалем не вярва в тях. Може да има местни невъоръжени хора, които защитават собствеността си от въоръжени групи, каза той. Но проправителствени, платени милиции? Никога. Следователно няма и военни престъпления, за които може да бъде обвинен сирийският външен министър. Грохотът на оръжията обаче все още ехти недалеч прозорците
му. (БТА)
* Робърт Фиск е дългогодишен кореспондент на вестник „Индипендънт" за Близкия изток.
