След дълъг разговор насаме президентът Джорджо Наполитано връчи мандат на националния секретар на Демократическата партия (ДП) Матео Ренци да състави ново правителство на Италия, предаде БТА. Мандатът беше очакван за събота вечерта, в края на консултациите с политическите сили, но както сам държавният глава поясни, неговото решение да изчака до понеделник цели да гарантира на кандидата за премиер "необходимото спокойствие и време" за съставяне на кабинета.
Впечатлението е, че от една страна президентът Наполитано иска да намали непосилните за италианския политически механизъм обороти, а от друга - че не всичко върви гладко в блиц-турнира за извънпарламентарна промяна на премиера и на част от досегашния кабинет.
Мантрата в медийните коментари е "Ренци бърза, Ренци натиска, Ренци препуска". Това е вярно, но е само подробност от пейзажа. Неговата резолюция за снемане на отговорността от премиера Енрико Лета, който също е ръководен кадър на ДП, бе подкрепена от 136 члена на ръководството на партията, като 16 гласуваха против и двама се въздържаха.
Това бе колективно решение, което поразително приличаше на метода, практикуван от еднопартийните авторитарни режими в епохата преди падането на Берлинската стена. Лявоцентристката ДП превърна вътрешните си борби в извънпарламентарна правителствена криза, за което вината не е само на Ренци. Нито пък този подход може да генерира стабилност в национален мащаб. Дестабилизиращ фактор е заобикалянето на изборите. Кандидатът за премиер обясни, че Италия се нуждае от нов избирателен закон и от реформиран сенат, тъй като горната камара най-често има различна партийна конфигурация от тази в камарата на депутатите и не може автоматически да гарантира доверие на кабинета. Ренци е също прав, когато изтъква опасността да се отиде на извънредни избори при сегашния избирателен закон, основан върху чистата пропорционална система.
Тези мотиви са приемливи, за да се оправдае донякъде избягването на избори на този етап. Те обаче не гарантират допитване до електората веднага след осъществяването на двете реформи, защото ДП чрез Ренци постави условието да управлява до края на този парламентарен мандат, който изтича през 2018 година.
Веднага възниква фундаменталният въпрос: не означава ли това, че реформите ще бъдат протакани още четири години, за да не се отиде на извънредни избори?
Другият дестабилизиращ фактор е отсъствието на икономическа и социална програма. Ренци навлиза във фазата на консултации за съставяне на кабинет, която се свежда до пазарлък за постове, а не до обсъждане и приемане на дълготрайни ангажименти за извеждане на страната от икономическата криза.
Стремежът да се префасонира кабинета в оставка в рамките на същата коалиция между ляв и десен център, като се подмени премиерът и някои министри, не създава атмосфера на прозрачност и ясни намерения.
На 39 години бившият кмет на Флоренция ще стане най-младият премиер на Италия, без да е бил депутат или сенатор. От първи юли той ще бъде и ротационен председател на Европейския съюз. Твърде много длъжности наведнъж могат да разпънат и най-опитния политик.
