Дългосрочното оцеляване на най-старата монархия в света е в ръцете на едно момче, още в ученическа възраст. Настоящият император на Япония ще абдикира и в страната отново бяха подновени призивите за промяна на законодателството, което забранява на жените да наследяват трона.
12-годишният Хисахито, синът на коронования принц Акишино, ще стане втори по ред за унаследяване Трона на хризантемата, когато по-големият брат на баща му – Нарухито, наследи трона от настоящият император Акихито, който се оттегля на 1 май. Акишино ще бъде пръв по ред, но той вече е на 53 години.
„Цялото бъдеще на императорското семейство зависи от едно малко момче – това означава, че то трябва да остане здраво и да изяви желание да се ожени и да има деца“, посочва Бен-Ами Шилони, професор по японски език в Еврейския университет в Йерусалим.
Консервативна и патриархална Япония изключва жените, които съставляват 13 от общо 18-те членове на императорското семейство – от наследяването на трона. Но не винаги е било така.
Императрици са управлявали Япония по различно време през различни векове, докато не е въведена забраната през 1889 година.
Gulliver/Getty Images
Жени владетели
Археологически разкопки на гробници показват, че жените владетели са преобладавали в Западна Япония през 4-ти век, твърди Чизуко Алън, историк от университета в Мичиган.
Тези жени, които са били погребани редом до бойни оръжия и оръдия на труда, са били компетентни политически, военни и религиозни лидери, посочва Алън. Гробници на мъже императори започват да се появяват едва през 5-ти век, пише историкът, чийто открития са публикувани в журнала „Джапан форум“.
Макар традицията да има жени владетели и управници да е била често срещано явление в древна Япония, Шилони посочва, че историческите книги наблягат само на съдбата на мъжете императори. „Дори императрицата да е постигнала множество успехи, те все още се подценяват – за разлика от постигнатото от мъжете“, заявява професорът.
Първата императрица на Япония, за която има писмени свидетелства, е Суико, управлявала 35 години от 592 година до смъртта си. На нея страната дължи и първата си конституция.
Влиятелната императрица Кокен е управлявала два пъти – от 749 до 758 година и след това под ново име – Шотоку – от 764 до 770 година, когато разпространява будизма отвъд пределите на столицата.
Императрица Гнемей (от 707 до 715 година) дори поставя дъщеря си Геншо на трона след своята абдикация с мотива, че тя ще управлява по-добре от коронования принц Обито, твърди Хитоми Тономура, историк от университета в Мичиган.
Според някои историци обаче императриците са били просто оръжие в ръцете на опитни политици и са абдикирали в полза на мъжки наследник, когато на хоризонта се е появявал подходящ такъв. Според други обаче именно жените управници са оформили историята на страната към по-добро за разлика от мъжете императори.
„От съвременна гледна точка е интересно да се замислим как приносът към историята на японските императрици в миналото в момента е толкова подценяван“, посочва историкът от университета в Мичиган Хитоми Тономура.
„Но определено да пренебрегваш тези жени или да интерпретираш ролята им като „временно заемащи поста“ между двама мъже императори – така японското общество показва, че няма никакво историческо въображение за това какво може и какво всъщност е една жена“.
БГНЕС
Съвременна Япония
След като Япония се отваря към света по време на династията Мейджи от 1868 до 1912 година, лидерите от това време променят ролята на императора и му връщат позицията на главнокомандващ.
Тъй като жена не може да командва армията, управляващите от династията Мейджи вярват, че няма смисъл да имат за императрица жена, твърди професор Шилони. И така е приет закон, според който само мъж може да наследи трона.
По това време желанието за съревнование със Запада е доста силно.
Лидерите от Мейджи се вдъхновяват от Пруската конституция – която забранява на жените да наследяват трона, и през 1889 година се забранява официално на дамите да застават начело на страната, посочва Шилони. Те не искат да пресъздадат британския модел на управление – по това време на власт е кралица Виктория.
Вместо това през този период на почит в японското общество са мъжете и фигурата на император мъж, като Мейджи налага на доминиращата позиция на мъжа над жената.
„В конституцията на Мейджи е вписано понятието „къща“. Това поставя съпругите и членовете на домакинството на подчинението на обикновено най-възрастният мъж – патриарх. Преди не е имало подобно нещо“, посочва историкът Тономура.
Тя пояснява, че по време на династията Мейджи, съвременна Япония се превръща в патриархално общество. Някои от законите по това време, касаещи рождените права и браковете – например за брачните двойки, използващи една и съща фамилия (обикновено тази на съпруга), се прилагат и до днес.
ThinkStock/Getty Images
Влиянието на САЩ
Американската окупация,последвала разгрома на Япония по време на Втората световна война, донася полъха на промяната, тъй като американските ценности постепенно навлизат в японското общество.
Според приетата след войната конституция ролята на императора се променя – от позиция на управляващ до чисто церемониална функция, като се забранява на императорското семейство да се намесва в политиката. Но когато жените получават право да гласуват през 1945 година, не са направени никакви стъпки за възстановяването на правото им да наследяват трона.
„САЩ не са искали да отблъснат японците, като понижат статуса на императора“, посочва Шилони. „Според хората въпросът с пола в императорското семейство е трябвало да бъде оставен на преценката на бъдещите правителства.“
Подобни дискусии идват на дневен ред през 2004 година по време на мандата на премиера Джунихиро Коидзуми, чийто кабинет сформира комисия от политици и академици, които да обсъдят въпроса. По това време – от 1965 година, в императорското семейство не е имало мъжки наследник, а коронованият принц Нарухито и принцеса Масако стават родители на момиченце – Айко, през 2011 година.
Според сегашните закони само мъжки наследници, които имат императори по бащина линия, могат да наследяват трона. Комисията предлага законова промяна, която да позволи на жена да бъде монарх или да се възстанови благородническият статус на членове на старата аристокрация, който им е бил отнет след Втората световна война.
Предложението обаче провокира силна съпротива от страна на ултраконсервативната част на японското общество, заявява Шилони. Така плановете за промени са отложени, с оглед на факта, че съпругата на коронования принц Акишино – принцеса Кико, през 2006 година ражда момченце – Хисахито.
БГНЕС, архив
Нереформираният Трон на хризантемата
На фона на променящите се световни нагласи към равенството на половете, почти две трети от японците одобряват промяна на закона, която да позволи на жените да се възкачат на трона, показва проучване от 2017 година на „Майничи Шимбун“.
Подновен беше и дебатът за това дали да се позволи на жени, които се омъжват за обикновени хора, да останат в рамките на императорското семейство.
Но въпросът да се даде управлението в ръцете на жена си остава крайно чувствителен в Япония въпреки опитите на правителството да даде повече права на работещите жени по схема, наречена „женска икономика“.
Едва 10 процента от политиците в японската Камара на представителите са жени, показват данните, публикувани в началото на тази година – което е един от най-лошите дисбаланси по отношение на половото равенство в областта на политиката в световен мащаб.
В Япония все още са широко разпространени несъзнателните полови пристрастия и неотменните мъжки права, казва Тономура.
И въпреки наследството от силни жени управници, перспективата за подобен съвременен еквивалент остава доста далечна без значителни промени по отношение на равенството между половете.
„Според някои жени да имат императрица може да е нещо добро, като модел за подражание“, посочва Тономура. „Но към този момент ада имаш жена монарх е нещо твърде пожелателно“.
Единствената възможна промяна в монархията в близко бъдеще, вероятно ще е да се позволи на принцесите да останат в рамките на императорското семейство, дори да се омъжат за обикновени мъже. Това, евентуално, би могло да проправи пътя и към унаследяването на трона от жена в бъдеще, твърди професор Шилони.
