Преди близо година срутването на козирката на жп гарата в сръбския град Нови Сад отне живота на 16 души и предизвика масови демонстрации в цялата страна.
Днес, в навечерието на голям митинг, посветен на годишнината от трагедията, Сърбия отбелязва година, в която от едно бедствие се роди трайно протестно движение.
„Корупцията убива“
Два дни след фаталния инцидент хиляди хора излязоха на улиците на Белград с плакати с кървави отпечатъци и лозунги като „Вашите ръце са окървавени“ и „Корупцията убива“.
На следващия ден министърът на строителството Горан Весич подаде оставка, но протестиращите поискаха по-дълбоки реформи и публично оповестяване на всички документи за реконструкцията.
Първият голям митинг в Нови Сад на 5 ноември събра 20 000 души.
След нападение над мълчаливо бдение – приписано на местни активисти на партията на президента Александър Вучич (СПП) – студентите блокираха факултета си в Белградския университет.
До края на годината студентите вече бяха „окупирали“ почти всички университети и оглавяваха национални протести.
Правителството се срутва
Вучич обеща прозрачност и подкрепа за младите, но протестите се разрастваха.
На 22 декември над 100 000 души изпълниха улиците на Белград.
Докато блокадите продължаваха, зачестиха и нападенията срещу демонстранти – включително побой над студенти с бейзболни бухалки.
Премиерът Милош Вучевич подаде оставка, което доведе до колапс на правителството.
Президентът бързо назначи нов кабинет и премиер, а студентите започнаха да обикалят страната с велосипеди и походи, търсейки подкрепа сред населението в крепостите на управляващата партия.
Вучич отвръща на удара
Малко преди голям опозиционен митинг, привърженици на Вучич издигнаха лагер от бели палатки пред президентството, охраняван от полиция.
Въпреки това протестите продължиха – на 15 март в Белград се събраха около 300 000 души.
Паралелно с това нараснаха и контрапротестите на управляващите, а през август избухнаха сблъсъци между маскирани партийни активисти, демонстранти и полиция.
Офиси на СПП бяха нападнати, десетки протестиращи – арестувани, а правозащитници обвиниха властите в прекомерна сила.
През цялото време Вучич наричаше протестиращите „чужди агенти“ и „заговорници в опит преврат“, а проправителствени медии разпространяваха конспирации, че срутването на козирката на жп гарата било саботаж.
„Никой не понесе отговорност“
През септември 13 души, сред които и бившият министър Весич, бяха обвинени по наказателно дело за срутването.
Паралелно тече и антикорупционно разследване в Сърбия, както и проверка на ЕС за злоупотреба с европейски средства.
Никой от обвиняемите не е в ареста, но няколко студенти и активисти остават зад решетките след протестите.
„Една година по-късно – никой не е подведен под отговорност“, заявиха организаторите, призовавайки за „най-голямото възпоменателно събиране“ на 1 ноември.
