Граничните контролно-пропускателни пунктове между Литва и Беларус ще бъдат затворени за преминаващи (с някои изключения) до края на ноември в отговор на системните навлизания във въздушното пространство на страната от Беларус на балони с контрабандни цигари, обяви вчера министър-председателката на балтийската държава Инга Ругиниене, цитирана от световните агенции.
"Не изключваме бъдещо удължаване на този срок толкова, колкото е необходимо“, каза Ругиниене пред репортери. "Ако атаките срещу Литва продължат, тази строга мярка ще остане валидна още дълго време“, добави тя, цитирана от Ройтерс. Става въпрос за граничните пунктове Шалчининкай и Медининкай, уточнява сайтът на Литовското радио и телевизия ЛРТ (LRT.lt).
Преминаването на източната граница с Беларус е разрешено само на граждани на ЕС и Литва, както и на хора с право на пребиваване на литовска територия и на руски граждани, преминаващи транзитно до и от руския ексклав Калининград, с който балтийската държава граничи на запад, допълва ЛРТ.
Могат да пресичат границата и чуждестранни граждани с хуманитарни визи, издадени от Литва, пояснява Ройтерс. Хуманитарна виза се издава за посещение с научна, културна, обществено-политическа, спортна или религиозна цел.
Балоните, превозващи кутии с цигари, доведоха до затваряне на летища в държавата членка на Европейския съюз с 2,9 милиона души население пет пъти този месец. Бяха преустановени дейностите на летищата в двата си най-големи града – столицата Вилнюс и Каунас. Навлизането на балоните в литовското въздушно пространство засегна около 140 полета и над 20 000 пътници, отбелязва ЛРТ.
Литовската полиция арестува няколко заподозрени контрабандисти, пристигнали да вземат пакетите на местата, където са се приземили балоните. Наложените глоби са в размер до няколко хиляди евро.
Литовският вътрешен министър Владислав Кондратович заяви, че правителството му е убедено, че "тези мерки изпращат ясен сигнал към не толкова приятелски настроения съсед (Беларус - бел. ред.), който не полага никакви усилия да реши проблема“. Митническите власти на Беларус осъдиха затварянето на границата като "безразсъдна и неприятелска политика“, която би навредила на търговията в региона, посочи Ройтерс.
Беларуският президент Александър Лукашенко заяви във вторник, че затварянето на границата с Литва е "абсурдно“ и на свой ред обвини Запада, че води хибридна война срещу Беларус и Русия, която дава началото на нова ера на разделение, предаде Ройтерс. "Ако някакви балони с цигари или нещо друго летят там (в Литва - бел. ред.), те трябва да решат този въпрос там. Те не летят в нищото, някой ги приема там“, каза Лукашенко.
Министърът на външните работи на Беларус Максим Риженков нарече хода на Литва "провокация“, която според него има за цел да оправдае антибеларуските санкции.
ЕС изрази вчера солидарност с Литва, призовавайки Беларус "да предприеме без по-нататъшно забавяне ефективни мерки за контрол на въздушното си пространство и държавната си граница, както и да се бори и да предотвратява организирани престъпни дейности на своя територия“, написа Ройтерс.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви във вторник, че Европа изразява пълна солидарност с Литва на фона на продължаващите нарушения на въздушното ѝ пространство от балони, предаде Ройтерс. "Това е провокация. Наричаме я с истинското ѝ име - хибридна заплаха", написа Фон дер Лайен в социалната платформа "Екс",
"Тези балони не са просто инструменти за контрабанда, а се случват в контекста на по-широка целенасочена хибридна кампания, заедно с други действия, които включват и подпомаган от държавата (Беларус) трафик на мигранти“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас от името на 27-те държави членки.
От друга страна, президентът на Литва Гитанас Науседа обсъди проблема с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който увери балтийската държава в подкрепата от страна на алианса.
Пратеникът на президента на САЩ Доналд Тръмп за Беларус - Джон Коул, заяви, че Беларус трябва да предотврати подобни инциденти в бъдеще. "Ясно заявих, че сме солидарни с Литва на фона на скорошните навлизания на балони“, заяви той в публикация в "Екс", цитирана от Ройтерс.
Литовската армия започва да сваля балони
Министър-председателката на Литва Ругиниене заяви в понеделник, че инцидентите определено са форма на хибридна атака и че страната ѝ ще започне да ги сваля. "Разбираме, че това ще причини неудобство на нашите граждани. Съжаляваме за това, но гледаме изключително сериозно на националната сигурност“, каза премиерката.
Във вторник литовският президент Науседа потвърди, че въоръжените сили на страната са "готови да свалят балони“, идващи от Беларус, предаде Литовското радио и телевизия (ЛРТ/LRT.lt) Пред репортери той добави, че затварянето на литовската граница с Беларус ще засегне режима в Минск.
"Няма смисъл да навлизаме в подробности днес, тъй като в последните дни не сме имали нови случаи с балони. Литовските въоръжени сили обаче имат инструкции да го правят (да ги свалят – бел. ред.)“, каза той на пресконференция във вторник след заседание с представители на институции.
"Нашите системи за засичане и готовността ни да наблюдаваме въздушното пространство сега са качествено много по-добри, защото капацитетът ни се увеличи. Вече можем да видим съвсем точно всичко, което се случва не само в нашето въздушно пространство, но още от момента, в който балоните започват да се издигат на беларуска територия“, посочи държавният глава, цитиран от ЛРТ.
Науседа защити решението на правителството да затвори границата. "Обръщението на (президента на Беларус) Александър Лукашенко е ясен показател, че боли, че има реакция. Искаме да боли още повече. Искаме тази съседна държава да разбере ясно, че всякакви действия, насочени срещу Литва, ще имат последствия“, каза президентът.
Науседа не изключи прилагането на други мерки. "Можем, например, да спрем или да ограничим беларуските стоки, превозвани с железопътен транспорт. Тук не говорим за транзита на Русия до Калининградска област - това е регулирано от международни споразумения и ангажиментите на Литва. Ще направим и всичко възможно, за да върнем на масата за преговори дискусията за това, че санкциите срещу Русия и Беларус трябва да бъдат уеднаквени и прилагани огледално. Очакваме много по-голямо разбиране от нашите партньори“, каза президентът, цитиран от ЛРТ.
Той е на мнение, че балоните "не са за контрабанда“. "В този случай контрабандата е просто претекст или инструмент за хибридна атака срещу Литва. Имаме много доказателства, както преки, така и косвени, че това е умишлено действие, насочено към дестабилизиране на ситуацията в Литва", заяви Науседа, според когото е напълно ясно, че са замесени специалните служби, информира ЛРТ.
"Тези контрабандни цигари се продават не само в Литва, но и в други страни от ЕС, както и в Русия. Но това е контрабанда, която поддържа и финансира режима. Следователно режимът има личен интерес от това“, обърна внимание Науседа. Литовският държавен глава заяви, че държавата му може да заведе дело срещу Минск за обезщетение "за загубите, причинени от действията на Беларус през този период“.
Какво представляват балоните и защо те са проблем
Агенция Ройтерс публикува вчера справка за контрабандните балони във въздушното пространство на Литва, идващи от Беларус. Материалът на Андрюс Ситас е озаглавен "Защо контрабандни балони затварят главното летище на Литва“.
Балоните за голяма надморска височина, пълни с хелий или водород, летят накъдето ги отвежда вятърът, но височината им може да се контролира дистанционно от земята, се обяснява в справката на Ройтерс. Обикновено те се използват от метеоролози, за да се установят условията в стратосферата, която започва на 15 километра от земната повърхност.
Контрабандисти ги пренасочват с цел пренасяне на по-евтини цигари от Беларус в Литва, твърди правителството във Вилнюс. Така се избягват по-големите ограничения, въведени заради вълната от мигранти през 2021 г. през литовската сухопътна граница, обръща внимание Ройтерс.
Забелязани за първи път през 2023 г., контрабандните балони започнаха да се използват повсеместност през миналата година, когато бяха регистрирани няколкостотин, посочва агенцията. Те преминават границата на височина от около 3-4 километра. След това контрабандистите в Литва могат да засекат местоположението му във въздуха и да го насочат към кацане.
Един балон обикновено носи от 500 до 1500 кутии цигари, произведени в Беларус, като кутия струва по-малко от евро, в сравнение с 4,5 евро в Литва. Вилнюс твърди, че контрабандните цигари обикновено се произвеждат в Беларус и много от тях имат потребление в Литва.
Литовските служби за авионавигация казват, че балоните летят на подобна височина като самолетите, приближаващи се към летище, което повишава риска от въздушни сблъсъци. Литовската дефиниция за "опасност при въздушно движение“ наскоро бяха актуализирани и балоните вече в много случаи се вписват в определението "рискови“, акцентира Ройтерс.
През последните дни литовските власти усъвършенстваха системите си за засичане и успяха по-точно да определят траекториите на полета на забелязаните балони, които представляват заплаха за гражданската авиация. Литовската гранична полиция е конфискувала 1,4 милиона кутии незаконни цигари през миналата годна, като 1,2 милиона кутии са с бандерол за продажба в Беларус.
Правителство на Литва заяви, че досега балоните не са сваляни поради опасността за живота или имуществото, която представляват техните полезни товари. При неконтролируемо падане тежестта, с която се стоварва една пратка, може да достигне 50 килограма, сочат експерти.
Оставка в разгара на конфликта
В разгара на конфликта с Беларус заради контрабандните балони в правителството на Литва бе подадена оставка. От поста си миналата седмица – в сряда, 22 октомври, се оттегли министърката на отбраната Довиле Шакалиене, предадоха световните агенции. Причината бе в разногласия с премиерката Ругиниене по въпроса за държавния бюджет за отбрана.
"Колко би трябвало да изразходва Литва за отбрана?“, се пита в заглавие на материал в сайта на ЛРТ. "Този въпрос е в центъра на политически раздор, който завърши с оставката на министъра на отбраната Довиле Шакалиене в сряда, след публичен разрив с премиера Инга Ругиниене. Шакалиене настояваше за бюджет за отбрана от поне 5,5% от БВП догодина, твърдейки, че геополитическото положение на Литва не оставя място за компромис. Настоящият проект на правителството обаче отпуска 5,38% от БВП, и то едва - по думите на Шакалиене - след като Министерството на отбраната е свикало среща с журналисти и инфлуенсъри в социалните медии, за да обсъдят разходите за отбрана", пише ЛРТ.
На тази среща на 14 октомври са се изказали мнения, че финансирането за отбрана ще спадне до 4,87% от БВП през 2026 г., под заявената от правителството цел от 5%, отбелязва ЛРТ, добавяйки, че тези информации са разгневили министър-председателката. Тя нарече срещата "саботаж“, в който видя опит за манипулиране на общественото мнение и оказване на натиск върху правителството.
Преди да заяви ясно, че възнамерява да уволни министърката на отбраната - независимо дали Шакалиене има намерение да си тръгне сама - Ругиниене обяви значително преструктуриране: надзорът върху отбранителната промишленост ще бъде прехвърлен от Министерството на отбраната към Министерството на финансите и Министерството на икономиката и иновациите. Въпреки това Министерството на финансите увери, че Министерството на отбраната ще продължи да управлява почти целия бюджет за отбрана от 4,8 милиарда евро за следващата година, обобщава ЛРТ.
